Естетиката на Лесинг

От Александър Готлиб Баумгартен започва философската естетика в Германия. От Йахан Йоахим Винкелман започва философското изкуствознание в Германия. Готхолд Ефраим Лесинг е авторът, който сля двете теоретични направления, като в същото време даде мощен тласък на всяко едно от тях поотделно. В историята на Немското Просвещение, ако се изключи Гьоте, няма да се намери по-многостранна личност от Лесинг - и сама по себе си, и по оказаните въздействия. Съчетал поета, критика и теоретика, Лесинг е не просто родоначалник на немската литература, на немската художествена критика и на определени насоки в немската естетика, но и нещо много повече - той е в най-голяма степен непосредствен творец на немското национално съзнание и няма нищо преувеличено в преценката на Хайне за Лесинг като най-великия и прекрасен човек, който Германия еродила след времето на Лутер. Лесинг е най-борческата личност в класическата немска литература, естетика, критика, философия. Едва ли не всички велики хора на Германия независимо от това, дали са съгласни или не с идеите на Лесинг, с възторг говорят за неговия характер, мъжество, за неговия жизнен път, за предпочитанията му към независимото, но полугладно съществуване на професионалния литератор пред ангажиращите покровителства на меценати и властници, за пристрастието му към търсенето на истината вместо към готовата завършена истина. Гьоте споделя пред Екерман (15. Х. 1825): „Ние се нуждаем от човек като Лесинг. Защото с какво друго той е велик, ако не със своя характер, със своята твърдост! Така умни образовани хора има много, но къде има такъв характер." И синтетичния портрет на Лесинг, който Хайне дава в Към историята на религията и философията в Германия и Романтичната школа, онези малко на брой, но ярки редове, които му посвещава, вярно схващат моралната доминанта в явлението Лесинг. „Той беше жива критика на своето време и целият му живот беше полемика... Лесинг се нуждаеше от борба за собственото си духовно развитие... Полемиката беше удоволствие за нашия Лесинг и затова той не се замисляше дълго дали противникът му е достоен за него... Убивайки своите противници, той същевременно ги правеше безсмъртни. "