Summary
В наше време наличието на две полярни гледища върху проблема за синтеза на изкуствата говорят за напразните усилия на романтическата още мечта. Едното гледище е взаимното проникване на изкуствата в модерна, другото - за пълното им автономизиране и обособяване. Един от големите изкуствоведи на века Ханс Зедлмаир нарече една от основните черти на модерното изкуство дви жение към чистота на родове и жанрове, счита, че музиката и пластическите изкуства са все по-малко литературни и че литературата е все повече изразителна и по-малко изобразителна. Не се спори, че изкуството от края на миналия и в нашия век се отделя чувствително, някъде и тотално, от предмета на изображение и че изобразителността му се свежда до минимум. Това решително надделяване на изразителността над изобразителността е „усвояване на опита на словесното изкуство"2. В тази формулировка на Нина Дмитриева има нещо парадоксално, почти абсурдно от всекидневно гледище за новите настроения в изкуството. Та нали живописците и музикантите се пазят най-много от упрека в литературност? Нали и в театъра и киното, така плътно обвързани с литературата, а в по-широк смисъл със словото, имаше, има и сега периоди на патетизирани усилия да се отделят от наративната литературност, от нейната обстоятелственост и разказност? Тогава в какъв смисъл усвояването на опита на словесното изкуство елиния, по която изкуствата се доближават? В какви периоди се осъществява това и защо? Тези въпроси няма да ни съпровождат в цялата работа, но те ще рамкират нейния смисъл. Наглед обща, та безопасна, формулировката „усвояване опита на слове сното изкуство“ е извънредно точна за културни епохи като нашата, стига под опит на словесното изкуство да се разбират неговите специфични механизми, особеното положение спрямо другите изкуства, неговият градивен материал, езика, който участвува във възприемане на всички изкуства. Това усвояване схващаме като повишаване степента на обобщение, която отделя образа от натурата. В литературата това отделяне е неизбежно, защото образът е постигнат с посредник, а не директно.
Метафората: литературност и нелитературност на изкуството
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:25-44Page count20LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryВ наше време наличието на две полярни гледища върху проблема за синтеза на изкуствата говорят за напразните усилия на романтическата още мечта. Едното гледище е взаимното проникване на изкуствата в модерна, другото - за пълното им автономизиране и обособяване. Един от големите изкуствоведи на века Ханс Зедлмаир нарече една от основните черти на модерното изкуство дви жение към чистота на родове и жанрове, счита, че музиката и пластическите изкуства са все по-малко литературни и че литературата е все повече изразителна и по-малко изобразителна. Не се спори, че изкуството от края на миналия и в нашия век се отделя чувствително, някъде и тотално, от предмета на изображение и че изобразителността му се свежда до минимум. Това решително надделяване на изразителността над изобразителността е „усвояване на опита на словесното изкуство"2. В тази формулировка на Нина Дмитриева има нещо парадоксално, почти абсурдно от всекидневно гледище за новите настроения в изкуството. Та нали живописците и музикантите се пазят най-много от упрека в литературност? Нали и в театъра и киното, така плътно обвързани с литературата, а в по-широк смисъл със словото, имаше, има и сега периоди на патетизирани усилия да се отделят от наративната литературност, от нейната обстоятелственост и разказност? Тогава в какъв смисъл усвояването на опита на словесното изкуство елиния, по която изкуствата се доближават? В какви периоди се осъществява това и защо? Тези въпроси няма да ни съпровождат в цялата работа, но те ще рамкират нейния смисъл. Наглед обща, та безопасна, формулировката „усвояване опита на слове сното изкуство“ е извънредно точна за културни епохи като нашата, стига под опит на словесното изкуство да се разбират неговите специфични механизми, особеното положение спрямо другите изкуства, неговият градивен материал, езика, който участвува във възприемане на всички изкуства. Това усвояване схващаме като повишаване степента на обобщение, която отделя образа от натурата. В литературата това отделяне е неизбежно, защото образът е постигнат с посредник, а не директно.