По страниците на литературни списания от ГДР, Австрия и Канада

Публикацията, която предизвиква по-голям интерес в рецензираната книжка на лайпцигското списание за англистика и американистика, е студията на д-р Манфред Войцик, доцент в Хумболдовия универститет, Берлин, озаглавена „Общественото понятие и теорията на романа". Преди повече от половин столетие Т. С. Елиот публикува известната си рецензия за романа „Улис" от Джеймз Джойс, в която той пророкуваше, че с Флобер и Джеймз романът е достигнал своя край, отбелязва авторът. Скоро след това в своите „Идеи върху романа" Ортега-и-Гасет изрази мне нието, че романът като литературен вид, макар и да не е изчерпан окончателно, все пак преживява своите последни дни. Оттогава дискусиите за кризата, упадъка или дори смъртта на романа не са замлъкнали. Това е причината, поради която опитите да се развие теорията на жанра стават все по-интензивни и се провеждат изследвания от различни гледни точки. Преди всичко вни манието се насочва към проблема за възникването на съвременната епическа форма, при което важна роля играе въпросът, с какви обществени условия е обвързано нейното развитие. Проучванията в тази насока са от решаващо значение за теоретическото осветляване на въпроса за бъдещето на романа, защото един убедителен отговор, дали тези условия, макар и в някаква модификация, все още съществуват и ще продължат или не да съществуват и за в бъдеще, ще представлява и в значителна степен отговор, дали романът ще продължи да живее и да се развива или наистина трябва да се разглежда като „отмираща форма", отбелязва д-р Войцик. Широко разпространена както от буржо азна, така и от марксическа страна е тезата, че създаването на съвременната форма на епическо изображение е неделимо свързано с възникването на буржоазното общество и въпросът за съществуването й еидентичен с въпроса за съществуването на този обществен строй. Дори автори, които не поддър жат направо или пък опровергават това становище, стигат в аргументацията си често до извода, че кризата на буржоазното сбщество в неговата късна фаза неминуемо води до криза на жанра, а това вече навежда на мисълта, че смяната на обществения строй ще доведе и до смъртта на романа. Ето как Ервин Прахт дефинира обществените условия, с които е свързано възникването и развитието на романа: „Романът е истински продукт на буржоазното общество, създаден въз основа на противоречието между личната и обществе ната сфера в живота на индивида. Буржоазният свят произведе и съответните литературни средства и жанрове, за да овладее художествено многообразния, нов живот на , отделния човек“. Адекватното литературно претворяване на живота на това ново общество и на неговите конфликти е именно романът. Романът като законен наследник на епоса се основава не върху равновесието между човека, природата и обществото, а, както Добролюбов отбелязва, върху дисхармонията на човека и обкръжаващия го свят". Романът има за предпоставка основаното върху капиталистическа частна собственост буржоазно общество. Но ако разпадането и разделянето на обществения от личния живот, ако този дуализъм между индивидуалното и социалното при капитализма е историческа реалност и характеризира буржоазното общество, то с прехода към един нов социален строй няма ли да бъде отнета първоосновата за съществу ването на романа? Ако е вярно, че романът е създаден като съответен жанр на света на буржоазния индивид, за да изобрази литературно новия живот на „отделната единица" (Маркс), то няма ли и светът на комунистическия индивид да развие свой съответен (епически?) жанр, за да овладее художествено новия живот на обществената единица" (Маркс); жанр, който вече не може да бъде романът, чиято функция е изчерпана? На тези въпроси д-р Войцик се мъчи да даде отговор, като изследва връзката между съз даденото от Маркс обществено понятие и теорията на романа.