„Литературна естетика” от Томас Ман, т. I и II

Възприемането и въздействието на произведенията на един автор в чужда страна е сложен процес, който обхваща различни аспекти и който може да се разглежда от различни изходни позиции. Тази сложност е ре зултат, от една страна, на многообразието на активния културен обмен на нашата епоха, а, от друга - на различните страни на рецепцията на един автор. Тук спадат както преводите на литературни произведения и тях ното интерпретиране от страна на литературната критика в съответната страна, така и личните контакти на представители на тази страна с автора и обратно. Не на последно място трябва да се спомене и научноизсле дователската работа по отношение творчеството на автора и проблеми в негови произведения. 1 До преди няколко години не можеше да се говори, че Томас Ман се ползува с осо бена популярност в България. Специалистите работеха над различни проблеми на неговото творчество, но фактът, че бяха преведени някои от най-големите му произведения, както и няколко новели, не даваше повод да се мисли, че този писател от световен мащаб е представен в достатъчна степен на бъл гарския читател, макар че наближаваше стогодишнината от рождението му. Чув ствуваше се липсата на онази част от творчеството на великия писател, която с езика на друг жанр разкрива зародиша и дълбо чината на цялостното му творчество - есета, мисли, разговори, дневници. Липсваше това, което при Гьоте съдържат „Разговори с Екерман" или „Писмата" при Ван Гог. Тази пролука в литературния и философския портрет на Томас Ман беше запълнена с превода и издаването на два тома литературна есеис1.Настоящата статия съдържа елементи от изнесения от автора доклад на конфе ренцията по случай 100-годишнината от рождението на Т. Ман във Ваймар, ГДР, през май 1975 г. 11 Литературна мисъл, ки. 4 тика на писателя. Но това доведено вече почти до пълнота (все още не е преведен на български един от шедьоврите на Томас Ман - тетралогията „Йосиф и неговите братя") опознаване на представителя на световната литература от страна на българската читателска публика има своята свое образна история. При рецепцията на Т. Ман в България се установяват два различни периода, точ ната граница между които трудно може да се определи. Като такава бихме посочили времето около 1956 г. Двата периода се намират в тясна връзка помежду си и трябва да се разглеждат като две части на едно цяло. Най-важните различия между тях се състоят в следното. Първият период, през който бъл гарският читател за пръв път се запознава с Т. Ман, може да се означи като „подгот вителен период". През това време се превеж дат предимно разкази, новели или откъси от по-големи произведения, макар че писателят е написал вече някои от гениалните си произведения. Този период обхваща близо 40 години. Излязлата през 1956 г. на бъл гарски език книга „Буденброкови" трябва да се разглежда като край на първия период и постепенен преход към втория период, който продължава и понастоящем. През него българският читател се запозна с повечето значителни произведения на писателя, а литературоведите, германистите и философите в България му посветиха задълбочени изследвания. През първия период до българския чи тател достигат новелите „Луизка" (1914), „Тристан“, „Разочарование“, „Тонио Крьогер" (1930), разказите „Знаменитото дете“ (1931), „Тежък час" (1933) и др. През този период самият писател изминава сложно развитие - той преодолява някои грешки в мирогледа си, достига до правилни обществени позиции и взема отношение спрямо конкретни събития и световни проблеми, в това число и срещу надигащия се фашизъм. Вторият, основен период от рецепцията на Т. Ман в България е в същност още недовършен етап, отворен за по-нататъшно проникване в света на писателя-философ. „Избрани новели" (1964), „Доктор Фаустус" (1967) и „Вълшебната планина" (1972) са само няколко брънки от процеса на възприемане на Т. Ман от българския читател. Скоро след първите преводи Т. Ман беше открит и от българската литературна критика. Неин обект станаха цялостното творчество на автора, по-големите му произведения и развитието му като творец. По този начин и българската литературна критика се включи в процеса на запознаване на българската общественост с творчеството и личността на Т. Ман.