Човекът и неговият космос

Една от предпочитаните книги в моята детска библиотека беше първият фантастичен роман на Любен Дилов „Атомният човек". Сега си давам сметка, че любопитното хлапе, което поглъщаше в безредие десетки томове, ебило при влечено от екзотичния сюжет, от смешната непригодност на странния американец Джими Кук да си намери място сред хората на бъдещето. Навярно съм се възхищавал от тези красиви и умни хора, навярно тайно съм си мечтаел да намерят и мене между ледовете и съм си представял колко лесно бих се пригодил аз към техния начин на живот. Ние, хлапетата от петдесетте години, живеехме с голямата мечта за Космоса, всеки втори искаше да стане космонавт, а пък едва ли имаше някой, който да не може да разкаже красива утопия за бъдещето. Затова отдавахме злополучията на Джими Кук единствено на капиталистическата действителност и се гордеехме, че сме готови да се превърнем в хора на бъдещето. А може би децата наистина могат просто и естествено да преминат от настоя щето в бъдещето?! e Сега отново прочетох тази книга и виждам колко по-сложен енейният смисъл, колко тревога и обич към несъвършения съвременен човек крие тя. Нека се абстрахираме за миг от класовата принадлежност на главния герой, нека поставим себе си на негово място и веднага ще разберем, че Любен Дилов смело и честно показва колко далече сме все още от това бъдеще, колко много неща не ни достигат и колко измамно е понякога нашето митотворчество. Човекът винаги мечтал за съвършенство, той винаги етърсел своя идеален образ и в това трескаво търсене е разчитал в голяма степен на изкуството. „Красотата ще спаси света " и "Изкуството ще спаси света" - това са два варианта на една мечта, два варианта на една преминаваща от век на век оптимистична утопия. Трудно е да се накарат хората да повярват, че само човекът, познаващият своя свят и себе си човек може да спаси света. И именно тази задача е призванието на нашето общество, в името на този самоопознаващ се, самовъзпитаващ се човек трябва да се търси истината, да се вика тази истина без страх от неприятните 72 разкрития, без страх от кошмарните нощи насаме със себе си. И затова такава е мисията на голямото изкуство, такъв е кръстът на големия творец-хуманист. Той се рови в глъбините на съвременната психика, търси верните характеристики на бита, социалните движения, интимните сътресения, той прониква в разговорите, в действията, в сънищата и представите, за да стигне до прозрение за диалектическия модел на обществото, за да предвиди пътищата на човешката еволюция. А тази еволюция е немислима без съзнанието за нашата несъвършеност, без демитологизацията на усещанията ни, без точната представа за стойността на нашите постижения.