„Критика как литература” от Б. Бурсов

„Критиката като литература" - ето един болезнен комплекс, който измъчва всеки критик по призвание. Това е въпрос за самочувст вието му на творец и съзидател, на откривател на нови истини за човека, а не просто коментатор и анализатор на чужди мисли и творения. Защото критическата дарба е също така привилегия на малцина - тя също има своите мъчителни страдания и жестоки изпитания на Съвестта. Върху постигнатото вече от писателя критикът изгражда нов, неповторим и естетически вълнуващ свят, за да се включи във всеобщото познание за човека, за да ни развълнува и пречисти. Оттук, от тази мисъл тръгва и съветският литературовед и критик Борис Бурсов в книгата си „Критиката като литература". И аз искам да цитирам едно особено важно място от нея, изведено като норматив не толкова за критиката изобщо, колкото за самия него: „Що се отнася до критиците и литературоведите, даже и до найквалифицираните от тях, в сила остава въпро сът, в каква степен са те литератори, та дори писатели" (с. 5). Въпросът е не само сериозен, той е съдбовен. Но разрешението му не бива да бъде абстрактно, т. е. в теоретическото му 149 налагане и формално съгласяване с положителния отговор. Нашият читател - пише Бурсов, - съдейки по отношението му към Литературознанието, чака от нас обновление както на способите за анализ, така и в тяхното изложение - с други думи, пред нас се изправя задачата да доближим критиката по форма до самата литература“ (с. 8). Големият, единственият дори пример за критика е сам писателят. Писателят ене само художник, не само пресътворител на живота и човека чрез словото, но и изкусен тълкувател, проникновен анализатор на чуждите художествени творения, а често и на своите собствени. В руската литература, както подчертава Бурсов в книгата си, такива майстори са били и Пуш кин, и Гогол, и Толстой, и Достоевски. Техните статии, рецензии, бележки или писма са образци на критическото слово, които заемат достойното си място в историята на руската критика наред с постиженията на Белински, Добролюбов, Чернишевски, Мережковски и др. Дори нещо повече - в писателската критика често има повече проникновения, повече усет за художествените достойнства на разглежданите автори и творби. Силата на тях ната критика е в лаконичността, изразителността и конкретността" (с. 12).