По страниците на литературни списания от Франция

Завършвайки 77-ата година от основаването си, „Ревю дистоар литерер дьо ла Франс", издавано от Дружеството за литературна история на Франция с подкрепата на Националния център за научни изследвания и на Националния център за литература, е посветило своя шести брой (за ноември-декември 1977) на „проблемите на театъра във Франция (1920-1960)“. Този специален брой, подгот вен и представен от Жак Робише, съдържа текстовете и дискусиите по време на разговора, организиран от Дружеството за литературна история на Франция и състоял се на 20 ноември 1976 г. Проф. Раймон Льобег представя броя на читателите с кратко „встъпление" (avantpropos), в което казва: „в историята на френския театър смятаме като главни дати „Препирнята за Сид" и „Битката за Ернани“. След сто години те ще ни се струват може би като малки схватки в сравнение с промените, настъпили в течение на ХХ в." Цялостна представа за богатото и инте ресно съдържание на специалния брой ни дават публикуваните статии, а именно: „Режисьори на Картела и театралният текст (Ж. Жомарон), „Клодел и театърът в своето зараждане" (М. Лиур), „Легенда и драматургия в театъра на Жироду" (Ж. Боди), „Жан Ануи трагически поет" (Ж. Виер), „Френската публика и театралната обнова след Втората световна война" (А. Тисие), „Визиулното въоб ражение в театъра на Монтерлан" (А. Стефан), „Сартър за Брехт" (Ж.-Ж. Рубин), „Златен век или постановката на класиците във Франция между 1945 и 1960 г." (Бернар Дор). Всяка от поменатите по-горе статии се съпровожда от дискусионен текст, интересен без съмнение за уточняване на поставените в статиите проблеми, но е изключено в няколко страници да се резюмира казаното за всяка дискутирана статия, толкова повече, че във всяка една съответният автор разисква един проблем, който намира критическо осветление в дискусионния процес, където се сблъск ват и съпоставят различни и понякога противоречиви тези. По-специален интерес за нас представлява очеркът „Сартър за Брехт“ (14 страници) без дискусионния текст (3 страници). Статията се предшествува от следния кратък диалог: „Кенет Тинан: Кои съвре менни драматурзи Ви възхищават най-много? - Сартър: Брехт, безспорно, макар починал, и въпреки факта, че не използувам неговата техника и не споделям художествените му принципи." При Сартър, пише Жан-Жак Рубин, не става въпрос да се подчини театърът на една политическа кауза. Ако театърът, който той препоръчва, е политика, то е, че поставя политически въпроси, буди, изостря критическата бдителност на зрителите-граждани. По време на представлението на „Мръсните ръце" авторът заяви на в. „Комба“: „Една добра театрална пиеса трябва да поставя проблеми, а не да ги разрешава"; пред в. „Фигаро" бе заявил: „Театърът не е създаден за демонстрация, нито за решения. Той се подхранва с въпроси и проблеми." По-нататък Рубин пише: „1943 г... Сартър почва своята кариера като драматург с пиесата „Мухи“. Брехт е в Ню Йорк (избягал в САЩ от фашисткия Хитлеров гнет). Макар творчеството му да е вече значително, Брехт не е познат на широката публика с изключение на „Опера за пет гроша", създадена през 1928 г., възбудила, както се знае, доста противоречиви отзиви. Сартър е присъствувал заедно със Симон дьо Бовуар на представлението на „Опера за пет гроша", сце нично осъществена от Гастон Бати в 1930 г. В 1959 г. той заявява пред „Експрес“, че не е видял в нея друго освен това, което наричат сатира на обществото... Същинската цел на Брехт - добавя Сартър - ни бе напълно избягнала. Когато излязох от театъра - оттогава повече от двадесет години, намерих пиесата анархистична... Позитивната страна на двойната критика ми се бе изплъзнала, както на всички тогава. Начиная от 1943 г. Двамата творци се развиват паралелно, до 1956 г. за Брехт (който същата година умира), до 1959 г. за Сартър, който след „Затворените от Алтона“ в 1959 г. не създава за театъра оригинална творба. Няма обаче среща" между Двамата преди 1954 г. През юли същата година „Берлинер Ансамбъл“ представя за публиката на Международния фестивал в Париж (бъдещия „Театър на Нациите") Брехтовата драматургия в нейната тоталност (текст и реализация). Шокът с „Майка Кураж".