Когато обективната истина прерасне в чудесна субективност

Да преминем към друга група въпроси, докосващи по-пряко, по-интимно проблематиката на творческия процес. - Нямам нищо против... - Неотдавна в партийния орган се появи твоя очерк „Стъпили яко на зе мята...". Там, в този очерк, между другото сочиш образа на една неизвестна за мен жена, в бозова жилетка... - Коя, стрина Недковица ли? - Да! Като четох очерка, направи ми силно впечатление нейният образ. Тя уж се извинява, да не и се придиря много на приказките, защото не била се учила за приказване", но като „вземе думата", че като ги развърже, бая много предсе датели и пълномощници се червят пред нея. ... А тя, съдейки по твоите думи, умее да ги реди „като във фейлетон“, Струва ми се, тази мъдра жена от народа е доловила много съществени мо менти от диалектиката на съвременния ни живот. Въпреки значителните завоева ния в тяхното село тя иска от живота повече: и лекарят, и зъболекарят, па и дру гите отговорници за труда и живота на хората да са си на мястото... Дълбоко вярва в напредъка на нашия нов живот и тъкмо тази вяра и дава правото да гледа очи в очи правдата и открито да споделя болката си на събрание пред своя народен представител: „Не съм кьорава, всичко виждам и като ида в друго село, само се хваля, ама тук, ако приказваме все за хубавото, с него и ще си останем!" Този тон на стрина Недковица ми допада. Нека го запазим и в сегашните разговори, за да се врязваме успешно в нерешените проблеми. Инак има ли сми съл да преповтаряме известни истини... - Кой бяга от истините, бай Христо! Пък и в старите истини има хляб. Стига да не ги забравяме. Що се касае до моето съгласие за разговор по всичко -го имаш…