„Ангелът на Шартър” от Далчев и „Ангелът на Юга” от Рилке

Сравнителното литературознание се занимава, както е известно, с проблемите на литературната взаимност. Негов обект са контактологичните връзки и влияния обикновено в рамките на две близки литератури, а така също типологическите прилики и сходства в системата на отделни литературни направления. Както всички относително млади науки, и сравнителното литературознание нерядко е обект на подозрение и неприязън. „Всичко е сравнимо с всичко" - в такъв парадоксален афоризъм размиват същината на сравнителното литературознание неговите неволни и убедени противници. Няма невъзможни сравнения - продължават те, щом като европейският Ренесанс е типологически сравним с китайската средновековна литература. Раз бира се, и в сравнителното литературознание може да се срещнат неубедителни тези и пресилени сравнения. Не в това е обаче същността на въпроса. Наличието на контактологически връзки и влияния между съседни или сродни литератури е факт, който никой литературовед не би могъл да отрече. Тяхното изучаване е необходима съставка от изследването на цялостния литературен процес. От друга страна, наличието на определени сходства и прилики при интерпретацията на теми и сюжети в често пъти далечни литератури никога не може да бъде съвсем случайна. В онтологически план литературата е свързана с други форми и етапи на човешкото мислене, изявени в религията, примитивните култове и т.н., които се трансформират в трайни ониричносимволични естетически реализации като мотивите на вратите, на водите, дъгата, различните метаморфозни мотиви и т. н. И ако в тази гранична област сравнителното литературозание се съюзява с науки като социологията, философията и етнографията, в повечето случаи то не се нуждае от посредници. Правя това кратко встъпление, за да разсея поне отчасти подозрението, което може да събуди заглавието на настоящата статия. Целта на подобно изследване (нека приемем априори, че и сонетът на Рилке, и стихотворението на Далчев са подчертано талантливи творби) е доказателството, че интерпретацията на една и съща тема е предопределена не само от особеностите на творческата индивидуалност, но и от своеобразието на естетическото направление, с което е свързана тя. По-висока степен на обобщение биха притежавали наблюденията върху национално специфичното в интерпретацията на темата. Това, което дава основание за сравнителен типологически анализ в случая, е безспорно общата тема. И „Ангелът на Юга" от Рилке, и „Ангелът на Шартър“ от Далчев са вдъхновени от един и същ обект - прочутата шартърска катедрала. Сонетът на Рилке е озаглавен на френски l'Ange du Méridien" и като подзаглавие (пак на френски) е поставено името на града - Шартър, чрез което се локализира обектът. „Ангелът на Юга“ е включен в книгата на Рилке „Нови стихове“, съдържаща творби, писани между 1903 и 1907 г. По това време поетът живее в Париж и работи като секретар на прочутия френски скулптор Огюст Роден, тесните контакти с когото оказват несъмнено въздействие и върху творчеството му. „Ангелът на Шартър“ от Ат. Далчев е стихотворение, писано по време на второто пребиваване на поета във Франция през 1937 г. То е дало и наименованието на целия цикъл от сти хове, създаден тогава предимно под френски впечатления.