„Теория, критика, литературна история” от Георги Марков

Невинаги е лесно да се определи кое начало - литературно-историческо, теоретическо или критическо - е доминиращо“ у даден литературовед. На трудност от такъв характер се натъкваме и ако си поставим за цел да определим творческата физиономия на Георги Марков. В това ни убеждава и неговият еднотомник с избрани произведения. Нашият преглед на работите, поместени в него, не си поставя целта на литературнокритическия портрет, а по-скоро поглед върху по-важните проблеми, занимавали досега теоретика, историка и критика Г. Марков, което, надяваме се, без да даде пълен портрет на литературоведа, все пак ще се очертае неговият творчески силует. Един от основните проблеми, които занимават теоретика Г. Марков, е отношението между жизнена и художествена правда в изкуството и по-специално в литературата. Мисля, че няма да сгрешим, ако определим този проблем като централен за литературната теория, корелат на философския проблем ,, битие съзнание“, макар и не с такава мащабност. И правилно при неговото изследване Марков тръгва от друга философска корелация: „същност -явление". Теоретикът пише: Художествената правда на първо място е... вярното отражение на същността на обективните явления. По отношение на съ държанието между жизнена правда и художе ствена правда не съществува принципна разлика." Характерното според Марков за литерату рата като специфично отражение на действителността, се състои в това, че писателят взема от действителността същността на явленията, т. е. жизнената правда, без обаче да се задължава да я предаде художествено в същия жизнен вид", във формите на самия живот, на самата действителност. Художественият образ не винаги отразява действителността така, както тя съще ствува или дори може да съществува - подчертава този важен принципен момент литературоведът. Тя понякога се видоизменя неузнаваемо от творческото въображение на писателя. За такива случаи твърдението, че изкуството отразява живота във формите 128 на самия живот, е неточно. То трябва да се разбира само в смисъл, че както реалните явления са конкретни и непосредствено съ зерцаеми, така конкретни са те и в изку ството. "1 Авторът основателно изтъква, че услов ността в изкуството никога и от никого" сериозно не е била отричана, но е била разбирана различно от представителите на отделни направления в литературата и литературната теория. С убедителни примери от народното творчество и художествената лите ратура авторът доказва, че тя е всеобщ прин цип в изкуството, който има различни пре въплъщения - от правдоподобната изми слица до напълно свободната". И нещо особено съществено и актуално във връзка с обсъжданите проблеми на социалистическия реализъм като метод, стил и поетика: „Усло вността в изкуството не влиза в противоре чие с принципа за отражение на жизнената правда, а, напротив - е принцип, който помага тя да бъде разкрита по-дълбоко, по-пълно и по-синтетично." Литературоведът застъпва единствено правилното според мене становище, че правдоподобността или неправдоподобността сами по себе си не са белег за правдивост на художественото съдържание. „Важното е - заключава основателно Марков - зад видимостта на изобра жението, зад поведението и психологията на героите да се крие една обективна истина, която съответствува на истината в реалната действителност."