По страниците на литературни списания от Унгария, ГФР

В кн. 1-2/1976 г. на сп. „Аcta Litteraria" интерес представлява студията на Ендре Бойтар „Славянският структурализъм като насока в литературознанието". Авторът си епоставил задачата да проследи възникването и развитието на структурализма на фона на предхождащите го школи и тенденции, да посочи връзките му с някои фило софски учения и да разкрие недостатъците при неговото приложение. Изследването обхваща четири дяла: тенденцията (насоката) като съставна част на научната парадигма; структурализмът в литературознанието и Философията; структурализмът в литературознанието в исторически аспект; структурализмът в славянското литературознание и лингвистика. Бойтар изрично подчертава, че не са обект на разглеждане научните изследвания на неоструктуралистите, както и руският формализъм, който е засегнат само доколкото служи като изходна база за развитието на славянския структурализъм. По примера на някои други изследователи авторът определя понятието структурализъм като начин на наблюдение, превърнал се в определена научна тенденция, която изхожда винаги от емпиричната действителност, от конкретните изследвания на съответния клон на науката. Отличителен белег на структурализма е способността му да използува резул татите на взаимно изключващи се фило- софски системи. Това може би се дължи на факта, отбелязва авторът, че структурализмът няма „собствена" философия. В подкрепа на схващането, че структура- лизмът е тенденция, появила се в повечето от клоновете на науката, авторът цитира няколко мнения, между тях на Н. Трубецкой, основателя на структурализма в езикознанието: „Днес всяка наука се стреми да замени атома със структурата и индивидуализма с универсализма." Е. Ханкис, съставител на една антология на структурализма, обхванала множество области на науката - от лингви стиката до математиката, резюмира своята концепция така: „Структурализмът е един начин на научно наблюдение, едно ниво на научно изследване, от което следва, че във всеки клон на науката се оформя научна тенденция със свое структурно ниво, струк турна проекция, дори епоха." Заради неговото неисторично типологизиране авторът отрича мнението на Ханкис и приема гледището на А. Щаф като по-малко едностранчиво: „Структурализмът е насока или тенденция, определима с помощта на четири критерия - възприемане обекта на изслед ване като систематично цяло целта на изследването е разкриване структурата на дадената система; анализ на действуващите в системата паралелно едно на друго закономерности; синхронното, изключващо параметъра на времето изследване на системата." Независимо от А. Шаф и с критерии, подобни или дори идентични на неговите, Бойтар се опитва да характеризира структу рализма. Като има пред вид предмета на литературознанието, обособеността му от другите клонове на науката, както и неговия предмет и цел, той определя структурализма в литературознанието като трета епоха след пози тивизма и психологизма. В развитието позитивизъм- психологизъм - структурализъм авторът наблюдава все по-голямата насоченост на литературознанието към своя истински и първоначален предмет, своята безусловна изходна база - литературната творба. Изследва се отношението, в което стои структурализмът в литературознанието спрямо онези парадигми, които са съще ствували в момента на неговото възникване, а и по-късно, и също са претендирали да обхванат повечето от клоновете на науката. Бойтар конфронтира структурализма с позитивизма и феноменологията. В първия случай се отбелязва, че въпреки множеството допирни точки двете тенденции трябва да се разглеждат напълно самостоятелно; например те са насочени еднакво към индуктивно регистриране на закономерностите, но докато при позитивизма целта е същите да се разкрият извън литературната творба, при структурализма това се извършва в границите на същата. Връзката пък между феноменология и структурализъм не разкрива, както отбелязва авторът, разработката на един консеквентен и целенасочено приложен метод, а се изчерпва в използуване на основни теми от феноменологията като сти мули, намерили по различен път реализация 123 в литературознанието. За да подчертае разликата между феноменологията и структурализма, разлика, отнасяща се до техния обект и степен на обобщение, авторът цитира Р. Ингарден: „Когато моите изследвания имат за обект едно литературно произве дение или произведение на изкуството, мотивите, които ме подтикват към работа, са от съвсем общ философски характер, но когато моята цел е да систематизирам резул татите от литературоведческата си работа, то тези изследвания, създадени и под влияние на феноменологическата естетика, трябва да се третират като част от парадигмата на структурализма."