По страниците на литературни списания от ГДР, Италия, САЩ

В поредната книжка на списанието - орган на Централния институт за литературна история и езикознание към Академията на науките на ГДР - привлича вниманието студията на чехословашкия компаративист Дионис Дюришин „Методико-теоретични разсъждения по повод сравнителното изследване на славянския романтизъм“. Изхождайки от тенденцията за мултилатерално сравнително изследване, която в последно време взема превес в интернационалната компаративистика, авторът изтъква две основни предпоставки за открояването на преобладаващи закономерности испецифични черти на славянския романтизъм в общоевропейския контекст: 1) типологична принадлежност на славянския романтизъм към ансамбъла на европейските литератури; 2) съзнанието, че славянският романтизъм образува една завършена цялост. Като отбелязва, че моделът на европей ския романтизъм предполага редица по-малки и подчинени нему структури, между които са и скандинавските, източноевропейските и югоизточноевропейските литератури, Дюришин счита, че досегашните изследвания на ролята на славянския романтизъм в развитието на европейския романтизъм са се съсредоточавали главно върху извеждането на типологични белези с един повече или по-малко очертан общоевропейски модел. Тази база разкрива възможности за по-нататъшни плодотворни сравнителни проучвания. Подчертава се обаче, че съществуващите литературни синтези са изградени предимно на по-стари неопозитивистични концепции, както и на механичното усвояване на литературния процес, така че отделните славянски литератури в повечето случаи са поставени успоредно една на друга или в последователен ред, без да се съблюдават в нужната степен техните взаимовръзки. Възникналите след края на 50-те години множество специални изследвания са предимно на билатерална основа, така че, както смята Дюришин, липсват изследвания, имащи за обект специфичните закономерности в развоя на славянската литература, взета като една общност и завършена цялост. Тази общност също не трябва да се разглежда статично, а в хода на историче ското и развитие, чрез многостранните и превъплъщения. В тази взаимовръзка славянският романтизъм, схванат като една междулитературна структура, трябва да се изследва в своята консистенция и взаимообусловеност, като едновременно с това ще се даде насока за изслед ването на всеки национален романтизъм поотделно. Целта е да се разкрият белезите на отделния национален романтизъм, а също и общите белези на славянския романтизъм като по-висша система. При изследването на славянския романтизъм в европейския контекст Дюришин разглежда националното и интернационалното в едно литературно произведение или литературен процес като връзка между частното и общото. Принципът гласи: „частното не съ ществува по друг начин освен във взаимодей ствията си с общото. Общото съществува само във и чрез частното." Същественото при науч ния анализ е да се открият взаимодействията между явленията и техните отделни компоненти, а разкриването на тези взаимовръзки означава да се видят нещата в тяхното единство и цялост. Степента на познание отговаря на количеството и многостранността на опознатите взаимодействия между компонентите на едно цяло. Също така, отбелязва авторът, националната литература не е меха ничен сбор от произведения, а система от съ ществуващите между тези произведения взаи модействия. Задача на литературознанието е да изследва връзките, въз основа на които съще ствува както частното, така и общото. Щом като националното представлява система от компоненти, познаваеми посредством техните връзки и взаимодействия, то в основни линии същият комплекс от връзки е носител и на интернационалното, естествено в друг систе мен порядък и в друга йерархия. И така, изтъква Дюришин, системата на европейската литература или на световната литература се определя от връзките между материализираните феномени, творби, структури и пр. на дадена национална литература, които са неизбежни за съществуването и като такава, но същевременно са повторими и в други системи от национални литератури. С това се засяга проблемът за диалектическото единство между славянския романтизъм в отделните славянски литератури и славянския романтизъм като общо явление.