Summary
Въпросът за творческата история на „Моята молитва" на Хр. Ботев, за подтиците и влиянията за нейното написване не е нов в нашата литературна наука и вече е бил предмет на научни спорове и изследвания. Пръв Ив. Хаджов допуска възможността за наличието на чуждо влияние върху написването на „Моята молитва" - на стихотворението на Вяземски „Руский бог". Според Хаджов в руската творба е изобразен „богът на заблудителите - охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя, на физическата и духовната мизерия в нея" 2 Такъв е според него и богът в „Моята молитва" на Ботев. По-нататък той открива в двете творби съвпадение от формално естество - „движението на ударението у княз Вяземски има издържана хорейна стъпка (-), а у Ботева ударението предпочита последната сричка". Известна близост посочва и в размера на стиховете - и при двамата поети стиховете са осемсрични (44). В съдържанието обаче Хаджов открива съществени различия: „Още в началната фраза Ботев посочва по-широко предмета на своето произведение. Ботев след характеристиката на бога се освобождава от него и с просветлена душа минава към чертите на положителното, минава към своята молитва. На тезата на Хаджов за наличието на контакти между творбите на Вяземски и Ботев възразява М. Димитров. Той не приема изложените от Хаджов формални сходства за надежден критерий, че съществува влияние върху българската творба, а го търси в съдържанието, където и според двамата изследвачи то липсва. По този начин М. Димитров категорично отхвърля предположенията на Хаджов за близост между стихотворенията на Вя земски и Ботев. Г. Бакалов открива влиянията върху „Моята молитва" в друга посока - идеите на Френската революция. За него „богът на разума у атеиста Ботев е само поетическа фигура, а съвсем не някакво мистично същество, както у деистите на Френската революция". Той също не приема приведените от Ив. Хаджов сходства в размера на „Руский бог“ и на „Моята молитва" за доказателство, че е налице контактна близост между двете творби. „Но в случая и дума не може да става за някакво подражание Ботево - толкова съдържанието на тия две стихотворения коренно се различава. От лекия хумор на руския поет над дворянска Русия до дълбоко изказаната героична клетва да положи живота си за делото на революцията разстоянието е колкото от небето до земята."?
Христо Ботев и Адам Мицкевич
-
PUBLISHERПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеPage range:147-158Page count12LanguageБългарскиCOUNT:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
KeywordsSummaryВъпросът за творческата история на „Моята молитва" на Хр. Ботев, за подтиците и влиянията за нейното написване не е нов в нашата литературна наука и вече е бил предмет на научни спорове и изследвания. Пръв Ив. Хаджов допуска възможността за наличието на чуждо влияние върху написването на „Моята молитва" - на стихотворението на Вяземски „Руский бог". Според Хаджов в руската творба е изобразен „богът на заблудителите - охолници, на всичко мрачно и грозно в руската земя, на физическата и духовната мизерия в нея" 2 Такъв е според него и богът в „Моята молитва" на Ботев. По-нататък той открива в двете творби съвпадение от формално естество - „движението на ударението у княз Вяземски има издържана хорейна стъпка (-), а у Ботева ударението предпочита последната сричка". Известна близост посочва и в размера на стиховете - и при двамата поети стиховете са осемсрични (44). В съдържанието обаче Хаджов открива съществени различия: „Още в началната фраза Ботев посочва по-широко предмета на своето произведение. Ботев след характеристиката на бога се освобождава от него и с просветлена душа минава към чертите на положителното, минава към своята молитва. На тезата на Хаджов за наличието на контакти между творбите на Вяземски и Ботев възразява М. Димитров. Той не приема изложените от Хаджов формални сходства за надежден критерий, че съществува влияние върху българската творба, а го търси в съдържанието, където и според двамата изследвачи то липсва. По този начин М. Димитров категорично отхвърля предположенията на Хаджов за близост между стихотворенията на Вя земски и Ботев. Г. Бакалов открива влиянията върху „Моята молитва" в друга посока - идеите на Френската революция. За него „богът на разума у атеиста Ботев е само поетическа фигура, а съвсем не някакво мистично същество, както у деистите на Френската революция". Той също не приема приведените от Ив. Хаджов сходства в размера на „Руский бог“ и на „Моята молитва" за доказателство, че е налице контактна близост между двете творби. „Но в случая и дума не може да става за някакво подражание Ботево - толкова съдържанието на тия две стихотворения коренно се различава. От лекия хумор на руския поет над дворянска Русия до дълбоко изказаната героична клетва да положи живота си за делото на революцията разстоянието е колкото от небето до земята."?