* * * Шестият конгрес на съветските писатели

Шестият конгрес на съветските писатели се проведе в обстановка на общонационален подем, породен от историческите решения на XXV конгрес на КПСС. За творците на многонационалната съветска литература партийните документи винаги са били неоценим ориентир в борбата за правдиво, многостранно и задълбочено навлизане в проблемите на съвременността, за създаване на мащабни художествени произведения, играещи ролята на могъщ духовен фактор в строителството на комунистическото общество. И затова с гордост съветските писатели приеха оценката на др. Леонид Брежнев, прозвучала от трибуната на най-представителния партиен форум: „За изтеклите години е характерна по-нататъшната активизация на дейността на творческата интелигенция, която дава все по-значителен принос в общопартийното, общонародно дело на строителството на комунистическото общество. И по-нататък: „Този положителен, животворен процес се отрази естествено в тези нови произведения на социалистическия реализъм, които бяха създадени у нас през последните години. В тях все по-често, а главно - все по-дълбоко намира отклик основното, същественото, с което живее нашата страна, което е станало част от личните съдби на съветските хора.“ Именно тази висока оценка, която наред с признаването на действителните постижения определя и нарастващия критерий в разглеждането на литературния процес, обуслови конструктивно-взискателния патос, характеризиращ дейността на шестия конгрес на съветските писатели. Пример за аналитично, взискателно и задълбочено изследване на състоянието и тенденциите в развитието на съветската литература бе докладът на първия секретар на Съюза на съветските писатели Г. М. Марков. Изследвайки новата общественополитическа и културна ситуация, създала се в резултат на бурното развитие по пътя към комунизма, Г. М. Марков подчерта все по-значителната роля на литературата в духовния живот на обществото: „Такова единство на труда и поезията, такъв съдържателен диалог между литераторите и тру жениците е възможен само в условията на развитото социалистическо общество. " „Необходимо е, говорейки за литературния процес, отново да подчертаем принципиалното превъзходство на новия тип култура - нов и по съдържание, и по степента на участие в създаването й на трудовите маси, и по степента на нейното влияние върху духовната атмосфера на обществото, и по условията на динамичното й развитие, диктувано от общия ход на постъпателното движение на обществото към комунизма. Културата, изкуството, литературата на дело станаха у нас съставна част от общонародната борба за комунизъм." Тази принципна постановка е залегнала в оценката на постиженията в различните жанрово-тематични сфери на многонационалната съветска литература.