Литературни списания от Англия, Франция, ГФР

Последната книжка за 1975 г. на английското тримесечно списание „Модърн ленгуич ривю" съдържа няколко статии, посве тени на проблеми на европейските литератури. Всред тях особен интерес предизвиква публикацията на К. Р. Айрланд, озаглавена „Аспекти на Цитера: Неорококо около смя ната на вековете". В нея авторът проследява някои характерни тенденции в европейската Литература от края на миналия и началото на нашия век. Както е известно, мнозина изсле дователи на този литературен период изтъкват съществуването на многообразни и противоречиви литературно-естетически концепции, художествени стилове, а също така и динамиката на литературните процеси през споменатия период. К. Р. Айрланд прави опит да обоснове една теза, според която масовото връщане към естетическите образ ци на рококо е било основен белег на литературното развитие в европейски мащаб през годините на прехода от ХІХ към ХХ в. Той се стреми да замени широко разпространената представа за доминиращи упадъчни тенденции в литературата около края на миналия век, съчетани с оригинално формотворчество, с представата за, общо взето, епигоналния характер на повечето тогавашни литераТурни творби. Още в началото на своята статия авторът изтъква, че години наред в литературоведчески изследвания не е бил правен опит за изясняване на свързаността на някои идейно-тематични и формално-художествени особе ности на литературни произведения от края на миналия век с естетическите концепции на рококо. А редица обстоятелства от културно-исторически характер по това време, пише К. Р. Айрланд, правят някои аспекти на тази свързаност очевидни. Авторът на статията смята за неоспорим факта, че около смяната на XIX и ХХ в. отличителна черта на всички видове изкуство е бил стре межът към декоративност и префиненост. Според него тогава е триумфирал сенсуализмът и са били съвсем явни уклонът към Феминизъм и поривите на оптимистично безгрижие. Преклонението на повечето творчески личности от споменатия период пред т. нар., късни култури," техният култ към формалната страна в изкуството безспорно осигурява привилегировано място на идейноестетическите концепции на рококо, т.е. на онзи стил, който най-ярко контрастира с индустриалните и пролетарските мотиви, с мрачните и песимистични тонове на тогава вече преодоления натурализъм. Едва ли ня кои лирически сбирки на Пол Верлен или пък творби на братята Гонкур са отбелязали повратен пункт, начало на нов стил в литературата от края на миналия век, пише авторът на статията. Голямото ново начало според него е свързано с преоткриването на рококо и обаятелните живописни табла на неговия най-бележит представител - френския художник Жан-Антоан Вато. Връщането към естетическите позиции на рококо, изтъква Айрланд, обаче не е резултат на внезапно, случайно откритие. То е един твърде продължителен процес, който може да бъде проследен почти през целия XVIII в. Анализирайки го, авторът на ста тията не пропуска да отбележи голямото вли яние, което са имали отделни личности в него - например меценати като английския крал Джордж IV и баварския - Лудвиг II, колекционерите - лорд Хертфолд и барон Ла Газ, художници като Менцел и Монтичели, поетите Банвил и Готие. Развитието към неорококо в изкуството през XIX в., пише Айрланд, е преминало през няколко етапа. Така например през 30-те и 40-те години то е било явно забележимо най-вече в изобразителното и декоративното изкуство, през 60-те години - в литературата, а през 70-те - в архитектурата. От особено значение за този процес на постепенно ориентиране на голяма част от европейското изкуство към идейния свят и формалните образци на рококо, според К. Р. Айрланд, е била 1884 г., когато се чествува двестагодишнината от рождението на Вато и през която Верлен се опитва да направи поетическо внушение, че това чествуване можело да бъде само последният галантен празник." Тъж ната ирония на Верлен, неговото отвръщане от пасторалните идилии и хвалебствените химни, повикът му към самоизолация и отърс ване от ентусиазма по въобръжаемо блаженст во са една реакция срещу сладостно упойвашия аромат на рококо.