* * * Из дейността на Института за литература през 1975 г. и през шестата петилетка

През ноември м. г. се състоя годишноотчетно събрание на Института за литература при БАН. Доклад за дейността и пред стоящите задачи на института изнесе неговият директор, ст. н. с. Тончо Жечев. Обстойни аналитични доклади за работата на отделните институти и звена към БАН каза в началото на своя доклад Т. Жечев - се правят периодично през две години. (Последният такъв доклад бе за дейността на института през 1973-1974 г.) В края на всяка година обаче се отчита изпълнението на научния план в основните му направления, поставят се и се изясняват някои нови задачи. Особено се налага това сега, когато отчитаме и резултатите от шестата петилетка, за да се види с какъв принос Институтът за литература ще посрещне XI конгрес на БКП. 1 изпълнЕНИЕ НА НАУЧНО-ПРОИЗВОДСТВЕ ния ПЛАН ЗА 1975 г. През 1975 г. основните усилия на инсти тута бяха свързани с огромното задължение, поето от нашия колектив пред партията и цялата ни литературна и културна общественост - подготовка и написване на многотомна история на българската литература. Бяха обсъдени нейният характер, структура, обем, както и главните проблеми, изискващи задълбочена научна разработка в подготви телния етап. Комисията по подготовката на многотомната история, възглавявана от акад. П. Динеков, представи проект, обсъден и приет от Научния съвет на института. Този проект е добра основа за по-нататъшно уточ няване на концепцията и модела на историята, както и за приемането на конкретна програма за подготвителния етап - VII петилетка. В близко време комисията ще представи програма за най-важните теми, които трябва да се включат в научноизследователския план за 1976 и следващите години. Някои от звената, създадени във връзка с подготовката на тази история, развиха интересна научноизследователска дейност. Проблемната група „Творчески анкети" с Ръководител Ив. Сарандев и секретар К. Янева подготви три тома с материали вместо предвидения един. Не е на необходимото 172 г. ниво обаче дейността на проблемната група „Литературният процес, отразен в периодич ния печат" с ръководител Е. Константинова. С оглед издирването на нови материали от литературната история особена стойност имат подготвените издания от поредицата „Лите ратурен архив" - за Асен Златаров, Асен Разцветников и Емануил Попдимитров (от сътрудници на ДИА), на Михалаки Георгиев от В. Малеева. Голям интерес пред ставлява изработеният от Б. Вапцарова „Ле топис на Н. Й. Вапцаров". Завършените и представени монографии на проф. Ем. Георгиев „Литературният жи вот през Втората българска държава", на проф. Б. Ангелов „Из старата българска. сръбска и руска литература", на Ст. Кожу харов „Из старобългарската химнография" обогатяват българското литературознание с нови факти, с оригинални изводи и концепции. С приносен характер са иизследванията на Л. Минкова „О. М. Бодянски и българ ската литература“, на Ел. Димитрова „Някои особености в изграждането на образите у Йовков, Достоевски и Толстой". Значителен принос на института в обла стта на литературната история представлява завършената четиритомна „История на бъл гарската литература" и еднотомната „Българската литература след Девети септември". Въпреки известни методологически слабости четвъртият, последен том от историята, обсъден през 1975 г., има несъмнено значе ние за проучването на литературното ни развитие. Във връзка с предстоящото чествуване на стогодишнината от Априлското въстание и смъртта на Христо Ботев институтът осъ ществи редица интересни инициативи. Участниците в проблемната група за Априлското въстание подготвят своите доклади за тър жествената научна сесия. Цв. Унджиева и Ст. Таринска участвуват в тритомното изда ние на съчиненията на Христо Ботев, подготвяно съвместно от института и изд. „Бъл гарски писател" с отговорен редактор акад. П. Динеков. Несъмнен принос в ботевознанието е и обемният труд на проф. Ив. Унджиев и Цв. Унджиева „Христо Ботев. Живот и дело".