По страниците на литературни списания от ГДР, Англия

От интерес в книжка пета е студията на Курт Бат, известен литературен критик в ГДР (починал внезапно през февруари т. г.), върху „Диалогът между Ана Зе герс и Георг Лукач". Авторът отбелязва, че между многобройните дискусии, които е водил Георг Лукач през живота си, особено място заема кореспонденцията му с Ана Зегерс от 1938 и 1939 г. Този диалог, в който еднакво се обсъждат противоречия и единомислия, е отклик на завършената вече по онова време дискусия върху експресионизма. Проблемите, на които се спира авторът, са най-ярките моменти от този контакт, като за случая той ги групира в няколко дяла; единият от тях разглежда критиката на метода и метода в критиката. Според Ана Зегерс методът е единство от естетическа теория и индивидуален творчески похват, от което следва, че в обсега на реалистичната ли тература биха могли да съществуват най-разнообразни методи, а за Лукач реалистичната литература е свързана с онзи метод, който ще открои индивидуалното в творческия процес. Ако за Зегерс методът е исторически и индивидуално Детерминиран, то за Лукач той има над историчен характер - той открива един и същ метод при Омир, Балзак, Т. Ман и М. Горки. Разбирането на Лукач за реализма и извлеченото от него определяне на творческия метод е нов етап в историко-литературното съзнание. Пламенната му защита на класиката и големите реалисти от миналото има и друга задача - да предпази антифашистките и социалистически автори от чисто ути литарния, обхващащ само настоящето мироглед и да ги насочи към проблеми на епохата и на човечеството изобщо. В тази точка А. Зегерс се опасява от пренебрегване на документалистичните и дидактични опити и на произведенията, разкриващи субекта в емоционален аспект, които така биват изключени от реализма. По отношение развитието на литературата тя разкрива съществено противоречие в естетическите позиции на Лукач. Докато в теоретичните си постановки той защищава марксистко-ленински принципи, на практика изтъква предимства на буржоазни автори в ущърб на антифашистки писатели. Това се дължи според автора на липсата на връзка между творчески метод и определен мироглед. За Лукач критерият е доколко творецът ще предаде насоката и най-характерните чер ти на цялостния обществен процес по безпристрастен, обективен начин; поня тието „цялостен процес" включва изиск вания спрямо съдържанието, а атрибутът „обективен" - изисквания спрямо литературната форма. Съвременният обществен процес трябва да бъде според Лукач обхванат като един продължителен етап, приключващ с надживяване на буржоа зията, но не и с нейното ликвидиране. Друго съществено възражение на Зегерс, в случай че възприемем творческия метод" на Лукач, засяга неспособността на литературата да се промени под влия ние на революционните сили. Тя поставя въпроса за реализъм днес или реализъм въобще, за новото отношение на писателя към действителността, за социалната компонента, за възможностите на една общест вено обусловена промяна на функцията на литературата. Едностранчивостта на посочения творчески метод предизвиква не избежно критиката и срещу методологията на критиката. Така например във формалните експерименти, където Лукач съзира признаци на декадентство, тя вижда до могвания до реалността", до реалността на един преходен период, под чийто на тиск се намира творецът и неговото дело. Изхождайки от упадъка, Лукач в критиката си върху експресионизма, противно на теорията си за обективността на литературния процес, допуска волунтаристична нотка - авторът трябва да се издигне над условията, в които твори, чрез волевия акт, чрез духовна и морална работа над себе си". Както е видно, отбелязва авторът, от статията му „Писател и критик", Лукач се изживява като „фило софски критик", който с помощта на една многоразчленена система от категории проверява и преценява историческите ли нии на литературата.