Борис Шивачев – комедиограф

В една своя статия за литературното наследство на Борис Шивачев непосредствено след неговата смърт Д. Б. Митов беше споменал между известните му произведения и една пиеса: „Един том разкази „Сребърната река“, една студия „Стара и нова Турция“, рома нът „Изобретателят“, „Писма от Южна Америка", недовършена комедия, скици за други романи - това е всичко, което той ни остави." Оттогава, от 1932 г., когато в „Литературен глас" бе направено това съобщение, та до ден днешен, не са изнасяни каквито и да било подробности за тази „недовършена комедия", нито пък е публикувана каквато и да е част от нея. В многобройните публикации след смъртта на писателя никой от неговите приятели и познавачи на творческото му дело не е споменавал нищо повече за тази не известна творба. Едва през лятото на 1974 г. при едно мое посещение у сестрата на писателя Вера Шивачева успяхме да открием в семейните архиви една тъничка ученическа тетрадка с бежови корици, на първата стра ница на която с ръката на Борис е написано заглавието „Дружество с ограничена отго ворност. Комедия в четири действия". И тъй неизвестната комедия е вече известна. За съжаление замислената като четириактова пиеса енаписана наполовина - само първите две действия. Това налага твърде голяма условност при идейната и особено при Литературно-естетическата оценка и характеристика на произведението, при анализа на неговите достойнства и слаби страни. Без съмнение обаче тази находка има качеството на откритие, което достоверно допълва представата за разностранните творчески амбиции на писателя и за неуморния му стремеж да пробва различни литературни жанрове за ху дожествен изказ. Комедията „Дружество с ограничена отговорност е с български сюжет, предмет на сценично изображение са нравите в буржоазното общество в столицата през тридесетте години на века. Нейни герои са един милионер на пределна възраст и неговите близки, вплетени в безпощаден конфликт помежду си за спечелване сърцето на вуйчото-милионер, а оттук и на парите му. На тази конфликтна основа авторът е заплел остри драматични ситуации, направил е ефектна обрисовка на герои и взаимоотношения в едно общество, построено върху законите на егоизма и користта. Произведението е изградено върху жизнено достоверен материал, комедийния персонаж е взет от натура, по всяка вероятност от семействата на близки хора. Макар и в комедиен план, и тук, както във всички произведения на Шивачев, се третира сериозна нравствена проблематика. Показан е образът на една действителност, в който достовер ното се определя не толкова от битовото правдоподобие, колкото от вътрешната същност на изобразяваните герои и явления. Авторът извежда героите вън от техните битови пре дели, осветлява ги отвътре с парещия пламък на критичната си мисъл, разкрива тях ната пошлост и нищожество.