Писма на Георги Бакалов до Иван Радославов

Като младеж, още ученик, и след това студент в Швейцария и Белгия, Иван Радос лавов печата стихове - свои и преводни с гражданска тематика - в списанията „Ново време" на Д. Благоев, „Работнишко дело" на Г. Бакалов и в други социалистически издания. По-късно Ив. Радославов скъсва окончателно със стихотворството, считайки, от една страна, че няма призванието на поет, а, от друга - поради настъпилите у него вече нови идейно-естетически увлечения към поезията на символизма. Но ето как сам Ив. Радославов говори за този период от своята духовна биография:... „Аз и сега не си да вам точна сметка, какво е влияло толкова на самочувствието ми, за да скъсам с поезия. Но това аз направих без каквото и да било съжаление и огорчение, като че не се касаеше до мене, а до други - въпреки подканванията и насърченията на приятели и познати. Защото една популярност евтина в работнически и социалистически среди, чрез печа тане в списания и вестници, и главно чрез току-що публикуваната поетическа антология на Бакалов Лъчите на поезията", беше създадена. Мисля, че на това ми решение влияеше главно започващият се процес на раздвоение в психиката, което ме караше да не понасям тази нехармоничност - желанието да бъда революционен и пролетарски поет, а да пиша и изповядвам несретата и мъката на един откъснал се фактически от социализма, от неговите борби и неговата бодра вяра в общочовешко щастие. Аз бях обезверен. За мене това беше ясно. Това стана толкова по-ясно, когато не след дълго, минавайки на пози циите на индивидуализма, аз почувствувах безсмислицата на едно продължение на едно такова душевно състояние. Но вън от това, аз се бях убедил окончателно, че поет няма да бъда. Но де мога да бъда в литературата, към която привързаността ми оставаше неизменна, аз още не знаех. . . "* Тук публикуваната кореспонденция се отнася предимно до сътрудничеството на Ив. Радославов в издания на Г. Бакалов. Три от писмата (от 1900, 1903, 1905 г.) са върху пощенски карти. На писмото от 1904 г. - затворено, не е запазен пликът с адреса, но от текста на писмото: „Изкуство и раб." сте ми обещали още от Женева...", както и последната фраза: „С искрени поздрави и на брата Ви", имаме основание да предполагаме, че по това време Ив. Р. е в Тър ново, където живее семейството му. (Пребиваването на Ив. Р. зад граница в периода от 1902 до 1907 г. е прекъсвано от кратки завръщания в България.) Оригинална е пощенската картичка от 1905 г. - илюстрована, с евангелския сюжет „Възкресяването на Лазаря" и с надпис: „Маркс към работника: Стани и върви!".