Публикувана на
Free access
Summary
В НБ „Кирил и Методий" (София) под № 693 се намира сборник-ръкопис от 1796 г., писан от поп Пунчо в с. Мокреш (Ломско). В този ръкопис, известен под името „Поп Пунчов сборник", 2 е поместен един оригинален български разказ за покръстването на русите (заемащ листовете 3636-3726. Същият е обнародван изцяло от Б. Ст. Ангелов в Известия на Института за българска литература, кн. VI, C., 1958 г.). Пръв обръща внимание на Поппунчовия ръкопис проф. Б. Цонев в статията си „Един български книжовник от края на XVIII в. - поп Пунчо от Мокреш“ (Училищен преглед, С., 1923, кн. 3), която представя преглед на материалите, застъпени в сборника. Следват редица публикации, които започват да изясняват облика на поп Пунчо като книжовник, характера и значението на неговия сборник като цяло или само на отделни произве дения: на Петър Динеков - Първи възрожденци. С., 1942 г., където поп Пунчо, Йосиф Брадати, Даскал Тодор Пирдопски и др. са наречени предвестници на Възраждането"3; поп Пунчо е обект на по-специално проучване от страна на Б. Ст. Ангелов - „Стари славянски текстове. IV. Български разказ за покръстването на русите " в Известия на Института за българска литература, кн. VI, С., 1958; „Съвременници на Паисий. С., Ч. І, 1963. Ч. II, 1964; „Рилски преправка на История славяноболгарская“. С., 1966 г. Изследване на поп Пунчо прави и Д. ПеткановаТотева в „Дамаскините в българската литература". С., 1965. В академичната „История на българската литература". С., 1962, името на поп Пунчо и неговия сборник са само отбе лязани. От посочените работи само в тези на Д. Петканова и Б. Ст. Ангелова се разглежда разказът, прави се кратък анализ и му се дава обща оценка. Но той повдига интересни и важни въпроси, ето защо се налага неговото по-широко проучване. Произведението, което ни занимава, носи заглавие „Повесть ради московскаго цара Петра, що го нарицают москал Б8ро" и пресъздава конкретно историческо събитие - покръстването на руския княз Владимир - но по такъв начин, че го прави неузнаваемо.


Един български разказ от XVIII в.

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    В НБ „Кирил и Методий" (София) под № 693 се намира сборник-ръкопис от 1796 г., писан от поп Пунчо в с. Мокреш (Ломско). В този ръкопис, известен под името „Поп Пунчов сборник", 2 е поместен един оригинален български разказ за покръстването на русите (заемащ листовете 3636-3726. Същият е обнародван изцяло от Б. Ст. Ангелов в Известия на Института за българска литература, кн. VI, C., 1958 г.). Пръв обръща внимание на Поппунчовия ръкопис проф. Б. Цонев в статията си „Един български книжовник от края на XVIII в. - поп Пунчо от Мокреш“ (Училищен преглед, С., 1923, кн. 3), която представя преглед на материалите, застъпени в сборника. Следват редица публикации, които започват да изясняват облика на поп Пунчо като книжовник, характера и значението на неговия сборник като цяло или само на отделни произве дения: на Петър Динеков - Първи възрожденци. С., 1942 г., където поп Пунчо, Йосиф Брадати, Даскал Тодор Пирдопски и др. са наречени предвестници на Възраждането"3; поп Пунчо е обект на по-специално проучване от страна на Б. Ст. Ангелов - „Стари славянски текстове. IV. Български разказ за покръстването на русите " в Известия на Института за българска литература, кн. VI, С., 1958; „Съвременници на Паисий. С., Ч. І, 1963. Ч. II, 1964; „Рилски преправка на История славяноболгарская“. С., 1966 г. Изследване на поп Пунчо прави и Д. ПеткановаТотева в „Дамаскините в българската литература". С., 1965. В академичната „История на българската литература". С., 1962, името на поп Пунчо и неговия сборник са само отбе лязани. От посочените работи само в тези на Д. Петканова и Б. Ст. Ангелова се разглежда разказът, прави се кратък анализ и му се дава обща оценка. Но той повдига интересни и важни въпроси, ето защо се налага неговото по-широко проучване. Произведението, което ни занимава, носи заглавие „Повесть ради московскаго цара Петра, що го нарицают москал Б8ро" и пресъздава конкретно историческо събитие - покръстването на руския княз Владимир - но по такъв начин, че го прави неузнаваемо.