Михаил Шолохов и българската литература

Шолохов носи голям и разностранен опит. Най-значителното в творчеството му поразява със своята епична широта, с безстрашното решение на най-парливите въпроси на живота, с дълбоките социални обобщения, с монументалните художествени платна, образи и картини. В тоя смисъл романите на Шолохов показват и доказват, че истинското изкуство, онова, което притежава огромна естетическа и обществено-действена сила, не се ражда в тишината на кабинетите, нито от лакировката на действителността, а никне там, дето дълбоко и правдиво се рисуват патосът, героизмът и красотата на новото в борбата му със старото. Тъкмо затова книгите на Шолохов оказват забележимо въздействие не само върху развоя на съветската многонационална литература, но и върху редица писатели-реалисти извън пределите на Съветския съюз. За съвременния писател Шолохов е пример и в друго отношение. Подобно на големите художници той показа, че е по силите му изграждането на трагични образи (Григорий Мелехов), на наши съвременници-комунисти (Давидов) и на образи, портретувани в подчертано комичен план (дядо Щукар). Шолохов е един от малкото майстори на словото, който постига значителни и безспорни успехи и в трагичното, и в епично-героичното, и в смешното. По-точно казано, Шолохов твори герои с индивидуални особености, със социална интерпретация на постъпките и етиката им. От друга страна, Шолохов доказва, че прекият контакт на съвременния писател с класическото наследство и фолклора не накърнява неговата творческа индивидуалност, а, обратно, спомага и подсилва нейната изява в национално неповторимото, самобитни образи, картини, идеи-мисли. Проследявайки въздействието на образите и идеите в „Тихият Дон“ и„Разораната целина" още в годините на монархо-фашизма, ние се стремим да покажем и обосновем ония структурни изменения, които настъпват в обществото, след като принципите и идеите на Октомврийската социалистическа революция стават движеща сила в историческия прогрес, а оттам да се види как расте националното самосъзнание, пробудено за активна и творческа дейност и оплодено вече не само от националната традиция, но и от всичко най-добро в литературите на другите народи и най-вече в руската съветска литература. От наблюденията върху работническия и демократичен печат в периода 1929- 1941 г., от архивните материали, както и от анализа на признания на писатели, преводачи и читатели се вижда, че общуването с Шолохов има важно значение за насочването на българската реалистична литература по пътя на социалистическия реализъм - от една страна, а, от друга - редица наши автори започват да третират теми, близки по историческо съдържание до разработените от Шолохов.