Критика и белетристика от Иван Цветков

Критическите пристрастия на Иван Цветков са насочени към най-парливите и въл нуващи съвременни литературни проблеми. С живо участие и любов той следи развитието на нашата поезия, белетристика и критика. Той умее да види хубавото у авторите, които му допадат, да посочи точно мястото им в литературния процес, с няколко щрихи само да очертае облика на писателя и да покаже пътя на развитието му. Обикновено неговите критически реакции са дръзки, учудващо бързи и точни. В споровете изявява и широтата на критическото си мислене, проявява борбеност и публицистична страстност в доказване на възгледите си, в които личи дълбок и ясен марксически подход, чужд на всякакъв догматизъм. Иван Цветков познава детайлно и задъл бочено руската класическа и съветска литература и умее да търси сходството и различието между руската и българската национална съдба. Всички теоретични, литературноисторически и критически проблеми, които го вълнуват, той развива с присъщата си разпаленост най-често по повод на някое конкретно литературно събитие. И тогава именно той е в стихията си - в моментите, когато се намесва с безкомпромисна страстност в буйния поток на съвременните литературни явления и с голяма лекота и увереност чертае контурите на литературните процеси, с ня колко щрихи създава сбита портретна характеристика на автора въз основа само на едно негово произведение. И безспор но при такава голяма критическа бързи на и отзивчивост ще се натъкнем и на Някои малко прекалени, погледнати от покъсна дата мнения и оценки, на неизбежни увлечения, носещи злободневен характер. Но в случая за нас е важно, че в сборника с критически статии „Критика и белетристика" можем веднага да открием и почувствуваме живия съвременен литературен процес, да усетим дъха на бързо изменящата се лите ратурна действителност, в която авторът на сборника е успял да види и охарактеризира най-интересните и най-открояващите се писатели и проблеми през последните Няколко години у нас. В първия раздел от книгата са встъпителните статии „Ленин и класовопартийният критерий в изкуството“ и „Безсмъртните уроци на Димитров". В тях личи творческото отношение и ерудиция на Цветков по въпросите на марксическата литературна критика. Авторът не пропуска да отбележи значението на Априлския пленум от 1956 г., който въз връща всичката сила на димитровските съвети и указания и на димитровската политика в литературата и изкуството. С присъщата си страстност Иван Цветков посочва значението на ленинските принципи, които трябва да лежат в основата на литературната политика на нашата партия. Отбелязва се огромната нужда от многообразие в съв ременната литература, защото духовните потребности на съвременния човек са много по-богати от тези на закоравелия, замръз нал в своето развитие ценител" на изку ството. Воювайки за класовопартийния кри терий, схващан в неговите строги очертания, в неговата същност и същевременно в неговата широта и конкретност, Иван Цветков отново оживява заветите на Ленин, като припомня мисълта му, че наред с ге роичното в изкуството трябва да има и лирика, и Чехов…