Съвременни автори и проблеми" от Пенчо Данчев

Сред своето поколение литературни критици Пенчо Данчев е един от малцината, които запазиха оперативната си критическа отзивчивост. Несъмнено в това трябва да виждаме не само вярност на професионалния дълг, но и една характерна емоционална" черта на творческата му нагласа: желанието според многоликия литературен поток да се открие златната" струйка на истинския талант, да се отдели и поощри дарованието. Една задача колкото благородна, толкова и трудна, защото да следиш цялата продукция на текущата литература и с авторитета си на утвърден ценител да застанеш зад едно или друго име на начеващ поет и да го защитиш е не само трудоемко, но и рисковано. Вярно е, че младата литературна критика, В чиито ръце от няколко години е почти цялата оперативна рецензентска дейност, направи немалко за откриването и утвърждаването на не един дебютиращ творец; нещо повече - тъкмо нейно дело е отбелязването на появата на повечето от тези творци. Но вярно е също така и че мнението на критици от поколението на Пенчо Данчев в подобни случаи звучи с още по-голяма тежест и е в състояние с авторитетната си присъда да спомогне за бързото узаконяване" на едно или друго писателско присъствие в съвре менната ни литература. Когато някои от по-старите критици, особено от онези, които напоследък се оттеглиха от пряка рецензентска дейност, напише отзив за книга на млад творец, това е истинско събитие, защото означава, че се е появило нещо изключително. Самият факт на интереса на тези критици към такъв автор се превръща вече в свое образен знак и говорещ сам по себе си жест на оценъчно отношение. И може би тъкмо затова, познавайки силата на своята авторитетна дума, те трябва да я казват по-често. Защото знаят много добре, че за пълноценността и плодотворността на литературната критика са еднакво необходими както младежката енергия, така и мъдростта и еру дицията на дългогодишния опит, на профе сионалната рутина. Тъкмо тези съображения предизвикват радостната констатация за едно от най-важните достойнства на критическото перо на Пенчо Данчев: че то остана вярно на същинското си призвание и предназначение. Една същест вена последица от това епокрай другото и преодоляването на повърхностната теза за криза в най-младата ни поезия, за поетически „вакуум" след поколението на Левчев и Башев. Неслучайно и в новата си книга „Съвременни проблеми и автори" критикът е посветил най-дългата си статия на т. нар. от него наблюдения над младата ни поезия". Тези скромно наречени наблюдения са в същност анализи и обобщения върху творчеството на най-младите ни поети, на онези, които утре ще дават лице на поезията ни. Обосновавайки в уводните думи закономерното право на съществуването на това поколение, авторът преминава по-нататък към аргументираната му защита. Подзаглавията (Поезия на гражданския патос“, „Тиха лирика“, „Образност и образомания“, „Опити за философска и формално новаторска поезия") подсказват най-добре ориентацията на критическите усилия: да се очертаят найглавните насоки на идейно-художествените търсения, на онова „идейно-тематично и патосно фокусиране на творческата енергия", което дава според автора (извън възрастовия признак) физиономия на всяко литературно поколение. А че можем да говорим за поколение, показва не само дъл гият списък на млади творци: Георги Константинов, Петър Василев, Кирил Борисов, Нейко Велчев, Цанко Христов, Борис Вулжев, Стойчо Стойчев, Калина Ковачева, Екате рина Йосифова, Иван Цанев, Калин Донков, Живка Балтаджиева, Николай Кънчев и др. По-важно е, че творчеството им дава достатъчно основания да се говори и спори за тях, да се търсят характерните физиономични черти на тяхното поколение.