Въпроси на фолклора в ръководствата по словесност през Възраждането

Първите ръководства по словесност се появяват у нас през 70-те години на деветнадесе тото столетие - през 1871 г. излиза „Наука за песнотворство и стихотворство" на П. В. Оджаков, през 1873 г. „Елементарна словесност в два курса" на Т. Шишков, през 1874 г. Ръковод. ство за словесност" на Д. Войников. Оценката, която получават от литературната критика, е твърде строга. Каравелов иронизира Оджаков за амбициите му да „пише история на българ ското песнотворство", упреква Шишков, че превежда „Хорските боклуци", осъжда язвително Ръководство за словесност" на Войников. Сурови са присъдите и на Ботева, Поповича, В. Палаузов, В. Друмев. Наистина появяват се и благоприятни отзиви за ръководството на Войников, изказани твърде некомпетентно, те остават без значение в наложилата се неласкава оценка за този труд. Високите принципни изисквания на Каравелов, Ботев, Друмев към дейците на литературата и културата се проявяват и при оценката на трите ръководства. И досега нямаме изслед ване, което да посочи недостатъците иценните моменти в тези учебни помагала, да установи източниците, от които са се ползували техните автори или съставители, да изясни как те са компилирали и превеждали, както и отношението, което проявяват към възрожденските книжов ници, към литературните факти и т.н. В случая ще разгледаме само един от тези въпроси доколко и как П. Оджаков, Т. Шишков и Д. Войников поставят проблемите на фолклора в сво ите ръководства. Така ще се добие по-цялостна представа за облика на тези ръководства, за стойността и значението им. В труда си „Български фолклор" П. Динеков справедливо отбелязва, че когато се проследява историята на възрожденската фолклористика, е необходимо да се има пред вид как проблемите на фолклора са застъпени и осветлени в първите български ръковод ства по словесност.