Климент Охридски. Събрани съчинения. Т. I

оявата на първия том от съчиненията на Климент Охридски е събитие в съвре менния научен живот. Неговата стойност произтича не само от обстоятелството, че то увенчава близо 130-годишната история на проучванията върху Климентовото кни жовно дело, в която е вложено усърдието на учени от няколко страни и няколко поколения, и че същевременно, като всяко значително научно постижение, то открива нови перспективи пред изследователската мисъл. Томът представя в системно единство творчеството на една от най-големите лич ности на източната православна култура и отново потвърждава с изобилни, най-конкретни документални данни истината за необикновената роля на старобългарската Литература извън пределите на средновековна България, за несъмнената и популярност и високия и престиж в най-широки териториални и хронологически граници. Чест за българската наука е, че именно нейни представители осъществяват изданието. Дъл гогодишните традиции у нас в областта на кирило-методиевската проблематика и винаги будното чувство на признателност и дълг пред изключителните исторически заслуги на бележития ученик на солунските братя правят този факт напълно закономерен. Авторският колектив (Б. Ст. Ангелов, К. М. Куев и Хр. Кодов) е преодолял спе цифичните трудности, които възникват при обнародването на средновековното литературно наследство. Макар и да тръгват от една солидна основа, каквато представляват опитите на двадесетината специалисти, пре димно руски учени, за установяване и изда ване на Климентовите съчинения, тримата съставители насочват усилията си преди Всичко към издирване и въвличане в кръга на проучванията на нов изворов материал. Работата им през последните няколко години, активизирана от взетото през 1965 г. решение на Института за литература при БАН да се съберат и издадат съчиненията на Климент Охридски, и протекла особено плодотворно между другото и в книгохра нилища на СССР, Чехословакия, Румъния 146 и Югославия, промени съществено картината на размерите и разпространението на Климентовата книжовна продукция. До статъчно е да се спомене само, че почти всички поучения и похвали, намерили място в първия том, са обработени по голям брой преписи. Много често те са над 40-50 за всяко отделно произведение, а в единични случаи количеството им достига трицифрени числа (Похвално слово за Михаил и Гав риил - 156 преписа, Похвално слово за възкресение Лазарово - 115 преписа, Похвално слово за пророк Илия - 145 преписа). Без да означава изчерпване на всички въз можности - нещо естествено и очевидно, отбелязано изрично и във встъплението към тома, събраният материал от първоизточ ниците, допълнен и от прегледа на редица печатни пролози, е напълно достатъчен по обем, за да бъде надеждна опора, когато се е решавал основният проблем на изда нието - Климентовото авторство. Томът обхваща 40 слова и поучения. Принципите за подбор и предаване на тек стовете са обмислени грижливо и са про карани последователно с професионална вс щина. Съставителите се ориентират към найстария от известните преписи на всяка творба, като се придържат до схващането, че той обикновено отразява най-добре авторския текст. При равни други условия се предпо читат датираният текст и българската ре дакция. Словата са подредени хронологично по църковния календар според септемврий ската година. Големият брой преписи в повечето случаи е наложил да се отделят много усилия и време, за да бъдат определени текстовете за разночетения. Тук отново е да дена преднина на по-старите преписи. Самите разночетения носят текстологически характер. Словата са предадени във фотокопия и транскрипция и това безспорно от крива пътища за палеографски и езиковедски наблюдения върху тях. Установяването на две редакции се отбелязва чрез публикация и на двете версии. Особено внимание заслу жават уводните части към всяка творба. Тук преобладава прецизен археографски обзор. Привлечени са и извънредно полезни сведения, свързани с историята на съответния църковен празник или на прославяния църковен герой.