Публикувана на
Free access
Summary
В статиите ми за книгата „Публицистиката на Любен Каравелов“, излязла под редак цията на академик М. Димитров (т. І, 1958; т. 11, 1966) посочих, че много статии от първи том и всички кореспонденции от вестниците „Голос“ и „Одесский вестник“ и отчасти от „С.-Петербургские ведомости“, приведени във втори том, не принадлежат на Л. Каравелов. 1 В тогавашното състояние на материалите имах възможност само да докажа необосноваността на идентифика цията на Каравелов с различни кореспонденти от руски вестници и да изкажа предположения за лица, които са били действителни автори. Сега, след специално изследване, мога да представя убедителни доказателства за автора на петербургския вестник „Голос" през 1876-1877 г. -хъ ръч, на когото 105 статии са поместени в „Публицистиката“ на Л. Каравелов (т. II) и състав ляват около 250 страници голям формат, почти половината от книгата. Накратко да припомним историята на въпроса. В предговора си към втория том на „Пуб лицистиката“ съставителят твърди: „Аз решително поддържам, че „хъ-ръ“ е Любен Каравелов". И по-нататък в качеството си на основно и решаващо доказателство М. Димитров издига следното: „Др. Хр. Капитанов посвети обширно изследване на въпроса за отношението между х-р, от една страна, и Л. Каравелов, от друга. Стъпка по стъпка Капитанов изследва отношението на-х-р и това на Л. Каравелов към различни събития и лица, използувайки както вестниците на Каравелов, така и архивите му, в сравнение с писаното на х-р в „Голос". Въз основа обширния материал той идва до заключението, че тук -х-р и Л. Каравелов са едно и също лице. " След като се позовава в общи линии на авторитетността на ръкописния (и непубликуван) труд на Капитанов, авторът на предговора привежда съпоставяне на отделни фрази, извадени контекста, от вестниците на Каравелов и от кореспонденциите на „хъръ". на Oт Кой е все пак „хъ-ръ"? Първите сведения за него доста определено съобщава колежката му - белградската кореспондентка на конкуриращия „Голос" петербургски вестник „Новое время" А. Каирова. В една бележка от Белград с дата 23 август и подписана с буквата „К“ е посочено: „Досега ние знаехме, че в Белград се намира кореспондентът на „Голос“, знаехме, че понякога той съобщава на вестника достоверни събития от рода на нестаналото в действителност превземане на алексинацките височини от турците, но кой е той, как се казва, къде местожителството му - това оставаше покрито от неизвестността. Случайно и без да желае това, но само представителят на руския Таймс не се сближаваше и дори не се запознаваше никой от руснаците. Сега тайнственото инкогнито е нарушено благодарение на това, c 1 Каравелов в невярна светлина, Литературна мисъл, № 6, 1958, стр. 113-119. „Отново за, Публицистиката" на Л. Каравелов", Исторически преглед, № 6, 1967, стр. 119-136. 3 М. Димитров, Публицистиката на Любен Каравелов, т. II, стр. 4. 3 Пак там, стр. 55. e че кореспондентът на „Голуа“ граф дьо Перер само дето не го извика на дуел заради напечатаното в „Голос", че уж между изгонените от Белград кореспонденти бил граф дьо Перер, който съчувствувал на сърбите. Сега ние научаваме, че кореспондент на „Голос“ не е никой друг освен Райнер, прусак, който не говори на никакъв друг език освен немски, и по тази причина пише кореспонденциите си на немски език. Наистина - хубав кореспондент за руски вестник?"


Кой е „Хъ-ръ”? За мнимото сътрудничество на Любен Каравелов във в. „Голос” през 1876 – 1877 г.

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    В статиите ми за книгата „Публицистиката на Любен Каравелов“, излязла под редак цията на академик М. Димитров (т. І, 1958; т. 11, 1966) посочих, че много статии от първи том и всички кореспонденции от вестниците „Голос“ и „Одесский вестник“ и отчасти от „С.-Петербургские ведомости“, приведени във втори том, не принадлежат на Л. Каравелов. 1 В тогавашното състояние на материалите имах възможност само да докажа необосноваността на идентифика цията на Каравелов с различни кореспонденти от руски вестници и да изкажа предположения за лица, които са били действителни автори. Сега, след специално изследване, мога да представя убедителни доказателства за автора на петербургския вестник „Голос" през 1876-1877 г. -хъ ръч, на когото 105 статии са поместени в „Публицистиката“ на Л. Каравелов (т. II) и състав ляват около 250 страници голям формат, почти половината от книгата. Накратко да припомним историята на въпроса. В предговора си към втория том на „Пуб лицистиката“ съставителят твърди: „Аз решително поддържам, че „хъ-ръ“ е Любен Каравелов". И по-нататък в качеството си на основно и решаващо доказателство М. Димитров издига следното: „Др. Хр. Капитанов посвети обширно изследване на въпроса за отношението между х-р, от една страна, и Л. Каравелов, от друга. Стъпка по стъпка Капитанов изследва отношението на-х-р и това на Л. Каравелов към различни събития и лица, използувайки както вестниците на Каравелов, така и архивите му, в сравнение с писаното на х-р в „Голос". Въз основа обширния материал той идва до заключението, че тук -х-р и Л. Каравелов са едно и също лице. " След като се позовава в общи линии на авторитетността на ръкописния (и непубликуван) труд на Капитанов, авторът на предговора привежда съпоставяне на отделни фрази, извадени контекста, от вестниците на Каравелов и от кореспонденциите на „хъръ". на Oт Кой е все пак „хъ-ръ"? Първите сведения за него доста определено съобщава колежката му - белградската кореспондентка на конкуриращия „Голос" петербургски вестник „Новое время" А. Каирова. В една бележка от Белград с дата 23 август и подписана с буквата „К“ е посочено: „Досега ние знаехме, че в Белград се намира кореспондентът на „Голос“, знаехме, че понякога той съобщава на вестника достоверни събития от рода на нестаналото в действителност превземане на алексинацките височини от турците, но кой е той, как се казва, къде местожителството му - това оставаше покрито от неизвестността. Случайно и без да желае това, но само представителят на руския Таймс не се сближаваше и дори не се запознаваше никой от руснаците. Сега тайнственото инкогнито е нарушено благодарение на това, c 1 Каравелов в невярна светлина, Литературна мисъл, № 6, 1958, стр. 113-119. „Отново за, Публицистиката" на Л. Каравелов", Исторически преглед, № 6, 1967, стр. 119-136. 3 М. Димитров, Публицистиката на Любен Каравелов, т. II, стр. 4. 3 Пак там, стр. 55. e че кореспондентът на „Голуа“ граф дьо Перер само дето не го извика на дуел заради напечатаното в „Голос", че уж между изгонените от Белград кореспонденти бил граф дьо Перер, който съчувствувал на сърбите. Сега ние научаваме, че кореспондент на „Голос“ не е никой друг освен Райнер, прусак, който не говори на никакъв друг език освен немски, и по тази причина пише кореспонденциите си на немски език. Наистина - хубав кореспондент за руски вестник?"