Сатиричният образ у Алеко Константинов

Драматична и угнетяваща е българската история след Освобождението. Безкористният възрожденски патриотизъм е заменен с безогледни партизански борби, коитого изблъскват на повърхността безскрупулни кариеристи и шайкаджии, тъмни герои като Вазовия Гороломов и Алековия бай Ганьо. С горчива ирония Вазов нарече този период епоха, кърмачка на велики хора". Напразно неговият Кардашев търсеше романтични сюжети. Действителността му предлагаше само пошлост, вулгарно сметкаджийство и престъпност. Колкото и пристрастни да са на места оценките на Иречек, все пак в своя дневник той вярно е уловил израждането на политическите нрави в младото княжество, развихрилите се страсти за власт и материално благополучие. „Хората са готови с вътрешен бяс да хвър лят камъни върху всекиго, безразсъдно;..." „Човек, който не лъже и не клевети Другите, тук е нещо необикновено, чудо на света..."2 Младият чешки учен потресен от користолюбието на управляващите, с които той е в постоянен контакт. На страниците на неговия дневник неведнъж срещаме подобни констатации: e Човек ще затыпее. .Никакъв копнеж, никакъв идеализъм, никакъв ентусиазъм. Отпаднал съм. Отчаяна борба срещу глупостта...Човек става мизантроп". Разбира се, в този мизерен свят живеят и светли личности, с възрожденски идеализъм, като Петко Славейков, Васил Друмев, Петко Каравелов, Вазов, Пенчо Славейков, Алеко Константинов, Светослав Миларов, Олимпий Панов, Трайко Китанчев и др. Те дейно участвуват в политическия живот, но неговия облик дават самозабравили се тирани като Стамболов и Стоилов. В техни ръце е силата и с най-брутални средства те обезвредяват своите идейни врагове. Заради C B любовта си към Русия, смело изказана в една църковна проповед, митрополит Климент (Васил Друмев), е застрашен от смъртна присъда, която се отменя 15 години затвор и вечно заточение. Петко Каравелов години наред прекарва Черната джамия, Светослав Миларов, Атанас Узунов, Олимпий Панов, Александър Карагюлев и др. загиват по волята на Стамболов, а по-късно злодейски куршум из засада пронизва сърцето на Алеко. За беззаконията и убийствата Стамболов беше намерил едно нагло оправдание - че ги върши по вътрешно убеждение, а неговият приемник Константин Стоилов наричаше насилията своите окръжни управители и жандарми „оказване морално влияние върху граж даните". В младото княжество няма препятствия за развитието на капитализма. Но поради своята закъснялост, поради липсата на демократични традиции, това развитие взима най-уродливи форми.