Георги С. Раковски и развитието на българската литература

„Историята има да се позамисли към кой лик безсмъртен тебе да при числи!" - така удивен възкликва Вазов в своята бележита „Епопея на забравените“, когато възсъздава образа на Раковски. Народният поет е сякаш стъписан от личността и многостранността на делото на този „мечтател безу мен, образ невъзможен“, кипящ от „любов исполинска“ и „вражда сатанинска", надзърнал дръзко в тъмното минало, за да разкрие трагичното настояще и обгърне с орловия си поглед бленуваното бъдеще. При всичката си романтична хиперболичност тази поетическа възслава сякаш най-вярно улучва необикновената мащабност на Раковски в идейни прозрения и революционен размах, в народностни пориви и усилия да служи всеотдайно на една велика идея с мисъл и дело, с перо и оръжие. Човек наистина се удивлява пред тази всеобхватна, революционно метежна, неповторимо самобитна, духовно богата личност. И размахът на революционера, и търсенията на историка, и прозре нията на учения, и виденията на поета - всичко е подхранено от един дъл И боко осъзнат и изстрадан народностен идеал, намерил своеобразен синтез изява в целокупната му дейност. Мащабите и значимостта на тази дейност сякаш излизат извън националните измерения и ни напомнят за големите завоевания на човешкия дух изобщо.