Публикувана на
Free access
Summary
Българската литературна критика през Възраждането е привличала най-малко изследователите на класическото ни наследство. Наистина има специални изследвания за Каравелов и Ботев, за Друмев и Нешо Бончев. По различни поводи някои литературни историци и теоретици са се докосвали до въпросите на възрожденската естетическа мисъл. Отдавна се чувствуваше необходимостта от едно цялостно изследване обаче, което да обогати недотам пълните и точни представи за литературната критика през Възраждането, да посочи нови имена и факти, да потърси принципите, които определят отношението на възрожденския книжовник към литературните явле ния. За един такъв труд, разбира се, енеобходима не само упорита и продъл жителна работа - проучване на перио- дичния печат, на архивни фондове и отделни издания. Основно трябва да се познава и руската и западноевропейската естестическа мисъл от този период, за да може да се проследи характерът на въздействията, да се разграничи само- битното от обикновеното подражателство. Нужно е да се проучи и оригиналната, и преводната литература, да се види дали всяка дадена оценка отговаря на един обективен критерий.


Българската литературна критика през Възраждането

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    Българската литературна критика през Възраждането е привличала най-малко изследователите на класическото ни наследство. Наистина има специални изследвания за Каравелов и Ботев, за Друмев и Нешо Бончев. По различни поводи някои литературни историци и теоретици са се докосвали до въпросите на възрожденската естетическа мисъл. Отдавна се чувствуваше необходимостта от едно цялостно изследване обаче, което да обогати недотам пълните и точни представи за литературната критика през Възраждането, да посочи нови имена и факти, да потърси принципите, които определят отношението на възрожденския книжовник към литературните явле ния. За един такъв труд, разбира се, енеобходима не само упорита и продъл жителна работа - проучване на перио- дичния печат, на архивни фондове и отделни издания. Основно трябва да се познава и руската и западноевропейската естестическа мисъл от този период, за да може да се проследи характерът на въздействията, да се разграничи само- битното от обикновеното подражателство. Нужно е да се проучи и оригиналната, и преводната литература, да се види дали всяка дадена оценка отговаря на един обективен критерий.