Някои въпроси на руската литература

На У Международен конгрес на славистите въпросите на руската класическа литература бяха широко застъпени в съответствие с ролята и значението и сред останалите славянски и неславянски литератури. Докладите бяха многобройни, с различен проблемен диапазон и облик, написани от различни идейни и методологически позиции. Те все пак се поддават до известна степен на класификация и степенуване. Към първата група доклади могат да се отнесат такива, които трактуваха найобщите проблеми на руската класическа литература (Д. Д. Благой, Др. Неделкович). Тяхна основна задача бе да разкрият причините, обусла вящи възникването на този така важен етап в общия многовековен жи Рот на руската литература, да установят някои от основните му закономерности, главните линии на развитието му, облика, мястото и значени ето му. Централно място заема изясняването на причините за появата, развитието и отмирането на литературните направления в тяхната сложна взаимовръзка. Сравнението със съответните моменти и особе ности на западните литератури е една важна черта на тези доклади, която допринася за по-голямата им пълнота и обоснованост на тезите. Авторите на друга група доклади (Ф. Сили, В. Велчев, Б. Крефт, Л.. Ниро, Д. Гришин, Е. Краг, И. Бланкоф) са насочили вниманието си към изследване на съвсем конкретни въпроси из творчеството на отделни руски писатели или на техни взаимни въздействия. Тяхната цел по принцип е да внесат нови моменти в изясняването на творческата физиономия на един или друг писател, да осветлят спорни или недостатъчно ясни проблеми на отделни негови произведения, да покажат в нов аспект някои страни от идейните и естетическите му схващания, да спрат вниманието върху някои особености на стила му. Съществуване то на такива доклади се оправдава от необходимостта да се разработят частните, проблеми, без което големите обобщения са невъзможни. Изнасянето на доста голям брой такива доклади обаче доведе в случая до известно стклоняване от главните проблеми, които би трябвало да се разискват задълбочено на конгреса. Значителен брой доклади трети раха в едър план връзките на руската литература с други литератури (Н. Крутикова, Г. Димов, Т. Гане, В. Еджертън, Алб. Ковач и др.). Тук важно място заема не изследването на преките, непосредствени заем ки, а принципните въпроси на обмяната и усвояването на художестве ния и теоретическия опит между руската литература и редица славянски и някои неславянски литератури.