Максим Горки сред свои и чужди

Дали един чуждестранен писател ще бъде посрещнат като очакван обичан гостенин, като духовен събеседник и събрат, чието творчество опло дява и обогатява с нови идеи родната литература и обществена мисъл или пък ще го отхвърлят като неканен пришьлец, чужд на обществени нрави и литературни традиции, зависи от много фактори. Най-напред от самото творчество на писателя - от неговите мащаби, от дълбочината на со циалното му съдържание, от характера на идеите и степента на новатор ството му. След това от оня абсолютно необходим допир и сродство с с обществените и естетически потребности на страната, в която е навля зъл, от способността му да удовлетвори назрели идейни търсения и да утоли жаждата за нови идеали, т. е. да стане свой, да се влее като органи чен елемент в прогресивната култура и мисъл. Това пък на свой ред зависи от историческия момент, в който става срещата с писателя. В националното Литературно развитие има моменти, извънредно благоприятни за възприе мане на идеини и художествени ценности, дошли от вън. Обикновено това са години на преход от една епоха към друга, на идейно брожение и ки пеж, когато националното съзнание работи напрегнато, за да се осво боди от старите кумири и да тръгне по нови пътища. В такова време един голям художник от вън може да нахлуе като желан завоевател и за късо време да покори умовете и сърцата на мислещите хора в обществото, да стане духовен властелин за интелигенцията и младежта. Той дава извед нъж отдавна търсените насоки на прогресивната мисъл, ускорява духов ните процеси, помага да се оформят новите обществени идеали. Затова неговата заслуга е неоценима, неговият дял в умственото развитие на на цията, в духовното и съзряване енеоспорим. И тъкмо поради това той престава да бъде чужд, а се тачи като близък и роден.