Пътят на Брехт към зрелостта

Новаторите и търсачите, аргонавтите на похода за ново изкуство вървят срещу течението. Те учат своите съвременници на най-трудния навик - да разчупват традиционните представи, да свикват с непознатото и необичайното. Еренбург поздрави 80-годишния Пикасо за неговата младост. Най-сигурен белег за младостта на един художник са споровете, които се разгарят около творчеството му. Новаторството не обича Фанфарите на единодушното признание, то не търпи тамяна на юбилейните славословия. Неговата амбиция е друга: да раздвоява умовете, да ги сблъсква и по този начин да кара новите и неподозирани истини да фосфоресцират. Брехт е между големите явления на съвременното изкуство, които са много оспорвани и срещу които естетическата инерция дълго упорствува. Неговата стойност се утвърждава през съпротивата на каноничните мнения и традиционните вкусове. Подобно на други свои събратя като Маяковски и Пикасо, той цял живот предизвиква естетически смутове поради твърдото си намерение да обнови езика на вековното сценично изкуство, да задоволи потребностите на една научна епоха и на едно диалектическо мислене. Когато Брехтовият театър гостува в Москва или Париж, той не поражда със своите спектакли всеобщо одобрение и признание. Публиката е далеч по-единодушна и възторжена, като аплодира естрадните вечери на Вико Ториани или номерата на виенското ревю върху леда. След Брехт обаче остава нещо друго: неспокойството, продуктивната тревога, че се разчистват вехтории в театъра. Глупците се размърдват, съюзяват се рутинерите. След Брехт започват дебатите.