Публикувана на
Free access
Summary
За родното място на Паисий Хилендарски е писано извънредно много - 3- казвали са се наши видни учени, писатели, публицисти, учители. Писанията, поместени предимно във вестници, се появяват във връзка с чествуване 150-годишнината на „История славяноболгарская" през 1912 г., а по-късно по повод на нашумялото Кра левдолско предание (от 1923 г. насам). Изхождайки от езика на Паисиевата история по нейния Софрониев препис от 1765 г. пръв проф. М. Дринов в българската научна литература изказва мнение, че Паисий произхожда от Разложко-горноджумайския край или от македонските покрайнини на Самоковската епархия. Междувременно се появяват отделните предания за родното място на Паисий: Доспейско, Ральовско, Бело вско, Банско, Разловско, Лавриотско, сборно светогорско. Всяко от тях има свои горещи защитници (подробно вж. проф. Йорд. Иванов, История славяноболгарская, София, 1914, стр. XII-XIX). По тоя въпрос проф. Йорд. Изанов обобщава: „Едни от тия вести имат несъмнена книжовна подкладка, а други изхождат от доловени спо мели за някой светогорец и отнесени към Паисия. Докато не се обяват понадеждни данни и писани известия, речените вести не могат да се признаят от науката и ще си останат само като „предания", толкова повече дето те често си противоречат едно на друго, пък и не се схождат с познатите положителни сведения за Паисия" (стр. ХІІ).


Към въпроса за родното място на Паисий

  • ПУБЛИКУВАНО НА :
    download: download

  • Summary
    За родното място на Паисий Хилендарски е писано извънредно много - 3- казвали са се наши видни учени, писатели, публицисти, учители. Писанията, поместени предимно във вестници, се появяват във връзка с чествуване 150-годишнината на „История славяноболгарская" през 1912 г., а по-късно по повод на нашумялото Кра левдолско предание (от 1923 г. насам). Изхождайки от езика на Паисиевата история по нейния Софрониев препис от 1765 г. пръв проф. М. Дринов в българската научна литература изказва мнение, че Паисий произхожда от Разложко-горноджумайския край или от македонските покрайнини на Самоковската епархия. Междувременно се появяват отделните предания за родното място на Паисий: Доспейско, Ральовско, Бело вско, Банско, Разловско, Лавриотско, сборно светогорско. Всяко от тях има свои горещи защитници (подробно вж. проф. Йорд. Иванов, История славяноболгарская, София, 1914, стр. XII-XIX). По тоя въпрос проф. Йорд. Изанов обобщава: „Едни от тия вести имат несъмнена книжовна подкладка, а други изхождат от доловени спо мели за някой светогорец и отнесени към Паисия. Докато не се обяват понадеждни данни и писани известия, речените вести не могат да се признаят от науката и ще си останат само като „предания", толкова повече дето те често си противоречат едно на друго, пък и не се схождат с познатите положителни сведения за Паисия" (стр. ХІІ).