Константин Миладинов и хърватският епископ Щросмайер

Сътрудничеството на наши писатели и книжовници от Възраждането с културни и обществено-политически дейци в други славянски страни е важна отличителна черта на тяхната книжовна и народопросветна дейност. Любен Каравелов, Нешо Бончев, Марин Дринов, Христо Ботев, Райко Жинзифов, Константин Миладинов и още много техни съвременници се учат в Русия и другаде, където се запознават с видни обществе ници, писатели и публицисти, които им оказват ценно съдействие. В писмата си до тях нашите Възрожденци отправят молби за услуги от различно естество, застъпват се за свои сънародници, отишли да се учат в Русия или Чехия, изказват топла благодарност от свое име и от името на българския народ. Установените между тях връзки в сериода на националното ни възраждане са напълно естествено и необходимо явление п несъмнени положителни последици. В своето бурно обществено-политическо и културно развитие българският народ привлича вниманието на други, по-напреднали от него народи, получава материалната и морална подкрепа на изтъкнати слависти, учени идържавници, създава произведения, които се посрещат с голям интерес в редица страни. Стремежът на българските книжовници да установят близки и трайни връзки с повече и авторитетни представители на славянството всъщност представлява стре меж за свързването на нашата нова литература и култура с националната култура на други народи. С най-съществените си прояви личните връзки и познанства на нашите книжовници благоприятствуват за развитието на родната литература и култура, утвърждаването на националните традиции. В това се състои днес тяхното културноисторическо значение.