Съветско

Напоследък съветската славистична наука проявява доста голям интерес към историята на нашата литература. И вед нага трябва да се каже, че от нейния поглед все още отбягват проблемите на старата българска и възрожденска литература. А в тази насока има какво да се издирва, засягащо историята на руската и българската литература. Хубава илюстрация на тази мисъл е обстойният и ценен труд на А. Н. Робинсон „Исто риография славянского возраждения и Паисий Хилендарски" (Москва, 1963, 139 с.), написан във връзка с Петия славистичен конгрес, който се състоя в София през месец септември 1963 г. Личността и делото на Паисий Хилендарски отдавна будят интерес у руските слависти, проявяващ се предимно в археографска насока (В. И. Григорович, Ю. Ив. Венелин, О. Бодянски, Вл. Ламански, П. А. Лавров и др.). Нещо повече дори - в научната литература Паисий е въведен от руския учен В. И. Григорович през 1852 г. След това интересът към Паисий постепенно нараства. Сега нов и особено важен момент е въ веждането на Паисий в историята на общославянските литератури, което за пръв път се появява в прочутата „Исто рия славянских литератур" на Пипин и Спасович (1879 г.). Видният слав ист П. А. Лавров направи задълбочен историко-литературен анализ на „Одна из переделок „Истории славяноболгарской " неромонаха Паисия..." (1895 г.). След дълго прекъсване на подобни научни публикации през 1941 г. се появи обширното проучване „Паисий Хилендарский и его „История славяноболгарская" 1762 г. " от акад. Н. С. Державин, поместено в неговия извесетн „Сборник статей и иссле дований в области славянской фило логии" (стр. 63-124). И пак ново пре късване, нарушено през 1963 г. с появата на горепосочения труд на А. Н. Робинсон.

В историята на литературата периодът на романтизма заема важно място като специфичен художествен метод за отразя ване на действителността. В литературната теория и до днес се водят спорове, правят се изследвания за характерните особености и романтичните форми на отражение и ху дожествено обобщение. Този подчертан ин терес към романтизма произтича от обстоя телството, че обхваща интересен период от развитието на обществената мисъл, където се кръстосват възгледите, мечтите и стреме жите на прогресивните хора за преобразуване на света, за национално освобождение от вековно угнетение, един период, който даде отражение както върху икономиката, така и върху философията и всички отрасли на изкуството-литература, живопис, музика През последните години в съветската ли тературна теория се появиха интересни монографии върху романтизма и художе ствения му метод от изследователи като Елистратова, Реизов, Саринян и др. Между тях е и трудът на арменския учен С. Саринян - Арменският романтизъм".

Радостно явление е, че от известно време чуждестранната културна общественост проя вява по-голям и по-задълбочен интерес към българската литература. Зачестиха в чужбина преводите на български художествени произведения, както и научните изследвания върху отделни видни български писатели. Още по- радостно е, че този интерес се проявява и към дейци от по-ранни периоди в развитието на нашата литература - към старобългарската и възрожденската литература. Съвсем понятно е, че от възрожденските писатели Паисий Хи- лендарски и Софроний Врачански заемат важно място в чуждестранните публикации. Най-нов израз на такова внимание еизлязлата през 1976 г. книга „Житие и страдания 154 грешнаго Софрония (Автобиография)". Това е висока оценка както за книжовното дело на скромния котленски свещеник поп Стойко, по-късно врачански епископ Софроний, така и за приноса на българската литература в общоевропейското литературно развитие. Та кава оценка е изказана в изследването на автобиографията, дадено непосредствено след нейния текст (фотоснимки по оригинала и наборно). За такава оценка говори и фактът, че „Житие и страдания грешнаго Софрония" излиза в поредицата „Литературные памят ники", издание на Съветската Академия на науките (изд. „Наука", Ленинград, 1976), дето се публикуват творби на световната художествена класика. Този факт е изключително важен и ценен за нас, защото прави Софрониевата творба достояние на световната културна и литературна общественост. Издадената творба на Софроний Врачански е дело на двама вещи познавачи на средновековната руска и българска литература, на двама ценители на българската култура - А. Н. Робинсон и Н. М. Дилевски. И двамата имат ценни публикации, свързани с нашето средновековно културно развитие и с нашето Възраждане. Изключително ценна, с голям принос в проблематиката за Пансий Хилендарски е книгата на А. Н. Робинсон „Историография славянского Возрож дения и Паисий Хилендарский" (Москва, 1963). Н. М. Дилевски (покрай другите негови изследвания върху нашата културна история) е най-добрият специалист сега у нас върху историята на Рилския манастир, на трайните и вековни връзки на този манастир с Русия, най-добър познавач на култа на Иван Рилски в Русия, на проникването на този култ в руската книжнина. И някак съвсем естествено е обичта им към старобългарската култура да се изрази и към дейци от по-късна епоха, здраво свър зани със Средновековието. Такъв израз е разглежданата тяхна книга, която е погълнала много творчески усилия и на двамата, ценен принос в научната литература за Софроний Врачански, ценна и с това, че прави широко достояние творбата на бележития български писател-възрожденец. Тяхната книга е образец за подобни издания. Тя е венец на досе гашните проучвания за Софроний. Българската научна и културна общественост посреща с голяма радост това издание. Макар и твърде учудващо да звучи, но факт е, че в руската наука към Софроний Врачански е проявен по-голям интерес, отколкото към Паисий Хилендарски. Това се отнася и за превода и изданията на техните съчинения. Докато „История славяноболгарска" няма нито един превод на чужд език (има само руски издания от А. В. Лонгинов, 1885 и 1893 г., който издава т. нар. Тошковичев препис на историята), то „Житие и страдания грешнаго Софрония" се радва на превод на няколко езика.