следвоенното

Следвоенните двадесет години представляват период, през който българската литература се приема с твърде голям интерес. Неправилно ще бъде обаче да твърдим, че в Сло вакия преди двадесет години българската литература е била непозната или пък за нея е знаело съвсем малко. Словашката литература до голяма степен е подготвена за този нов период благодарение на традицията, създадена от Шафарик и Колар, а в по-ново време разширена и съживена от Ваянски и Захей - този неуморим апостол, станал в края на миналия и началото на сегашния век живата връзка между двете литератури, подготвена благодарение на преводите на българска революционна поезия, направени от Павол Хоров по време на Втората световна война и благодарение на дейността на българските студенти B Братислава и тяхното участие в Словашкото народно въстание. Традицията на жив интерес към българската литература - традиция, която води началото си от Ваянски (като автор на книгата „София- Плевен") и от Захей като преводач на произведения от Иван Вазов, не замира и през „глухото“ време между двете световни войни, макар и в неща като преводаческите фрагменти на поета Владимир Рой и в пре вода на „Харитининият грях" от Ана Каменова, направен от Йесенска и излязъл през 1938 г.

Важните политически събития през 1945 г. - разгромът на Третия райх и краят на Втората световна война - прекратяват един безславен период в немската културна история. Тези събития оказват силно влияние и върху литературния процес в Германия, която за повече от едно десетилетие е била превърната в символ на политическо мракобесие и духовен упадък. Рязката промяна на политическата обстановка в Германия след края на Втората световна война определя началото на един нов етап в развитието на немската литература. Очертаването на насоките на това развитие изправя изследователите му пред редица специфични проблеми, свързани както с прехода към новия следвоенен етап, така и с тенденцията към разделяне на немската литература в хода на общественополитическото развитие на следвоенна Германия. В някои литературно-исторически трудове, посветени на развитието на след военната немска литература, се застъпва становището, че 1945 г. била абсо лютна нулева точка" в културното и литературното развитие на Германия, преломен момент, след който възниквала „ситуация на вакуум"2; литературната обстановка непосредствено след 1945 г. се сравнява с „табула раза". 3 Отбелязва се, че „противоестественото откъсване на Германия от духовния живот в Европа през годините на Хитлеровата диктатура и стесняването на света от представи до оградата на един строго охраняван лагер, довел немската литература до мъртва точка". Показателни във връзка със състоянието на немската литература непосредствено след края на Втората световна война са и често цитираните мисли на видния немски писател и публицист Ханс Вернер Рихтер: „... Пред черната картина на ландшафта от руини, в който се лута човек, откъснат от всякакви традиционни връзки, избледняват всички критерии за ценност. Всяка възможност за връзка с миналото, всеки опит да се започне оттам, където през 1945 г. едно постаро поколение напусна пътя на последователното си развитие, за да капитулира пред една ирационална авантюра, изглежда при наличието на тази картина като пародия."