приема

Другарки и другари, На сегашната наша среща в чест на 50-годишнината на Съюза на българските писатели с председателя на Комитета по културата и изкуството др. Петър Вутов започнахме спор. Помолих го да ми даде по-късно думата, за да мога съответно да се подготвя и да вляза, така да се каже, в тон. Но той ми каза: „Не може, другарю Живков, защото и председателят на Съюза на българските писатели др. Камен Калчев ще говори, и други другари ще говорят, а ще има и литературна програма." Изглежда, както поне разбрах от информацията на др. Вутов, днешната среща ще бъде по-тежка и от снощното ваше тържествено събрание. (Весело оживление. Ръкопляскания). Вторият въпрос на нашия спор с др. Вутов се отнася до това дали да вдигна само тост, или да произнеса реч. Не знам защо др. Вутов, като ми дава думата, ме ограничава и ми внушава да вдигна наздравица. Не бих могъл да си представя как вие, писателите, бихте съществували, ако не пишете, и как ние, политическите и държавни дейци, бихме съще ствували, ако не произнасяхме речи. Та нали с това си изкарваме хляба. (Весело оживление. Ръкопляскания). Драги писателки и писатели, Скъпи другарки и другари, Уважаеми гости, Изпълнявам едно приятно поръчение на Централния комитет на Българската комунистическа партия, на народното правителство и на моите другари - членове на Политбюро и секретари на Централния комитет на партията, които присъствуват на тази среща. Приветству вам ви най-сърдечно, топло бащински - имам предвид партията, приятелски - имам предвид нашето другарство и връзки, по случай слав ния 50-годишен юбилей на Съюза на българските писатели. (Продъл жителни ръкопляскания).