Прекрасното

В историята на естетиката няма теоретик, който в една или друга степен да не се е докосвал до проблемата за прекрасното. И не само докосвал. Ако теоретиците, които са развивали естетиката под формата на класическа поетика (Аристотел, Хораций, Боало) са зачеквали пробле мата мимоходом и като че ли между другото (макар все пак да са изказвали учудващи по дълбочината си сентенции), то теоретиците на тради ционната философска естетика - англичаните от XVIII и главно немците от XVIII—XIX в. — недвусмислено са поставяли прекрасното в центъра на своите научни търсения. В обхвата на философската естетика влизат значително по-голям до брой и значително по-разнородни обекти на изследване - само този факт естествено влече към търсене на допирни точки, на общи моменти, на обединяващи принципи и критерии, с помощта на които тези разнообразни обекти ще бъдат приведени в единство, в система. Добре е известно каква роля е играло систематичното изследване в класическата Философия на немците - като че ли немският философски дух е бил проникнат от потребността за систематичност. В системите на западноевропейската и главно немска естетика - от Баумгартен през Кант Шелинг и Хегел - прекрасното заема централно място. И този факт не е резултат от приключенията на спекулативното мислене, а естествен плод на търсенията на е динство в цялостния естетически опит на човека, изразяващ се, от една страна, в естетическото съзерцание на при родата, а от друга - в съзнателното и свободно художествено творчество. Така Кантовата „Аналитика на прекрасното включва и двата момента, защото според Кант необходимата за всички безкористна на слада от чистата форма" се извлича както от природата, така и от изкуст вото. Оттук и всички аналогии, които Кант прави между природа и из куство - ту изкуството се оказва модел на природата, ту художественият инстинкт на гения го кара да провежда законите на природата, като по този начин той се оказва частица от самата природа.

Науката за художественото мислене (творческия процес) напоследък все по-настойчиво се занимава с въпросите на естетическото въздействие, естетическите преживявания, естетическата наслада - в един аспект, в който те досега не са разглеждани. За какво става дума?