Резюме
На 4 и 15 октомври 1960 г. в Секцията по българска литература до Освобожде нието продължи обсъждането на материалите за сборника, посветен на Любен Каравелов. Многообразно и богато, все още недостатъчно проучено и осветлено, творческото дело на редактора на „Свобода" предоставя за изследване интересни проблеми из областта на литературата, пуб лицистиката, фолколора, етнографията, езикознанието. Това в значителна степен предопределя не само разнообразието на темите, които ще бъдат включени в сборника, но и стремежа към оригиналност в разработката им. Статията на Светла Гюрова например „Любен Каравелов като 143 редактор на П. Хитовата книга „Моето пътуване по Стара планина" е сполучлив опит чрез Хитовите мемоари да се даде правдива представа за редакторския маниер на Каравелов. Съпоставяйки оригинала на произведението и първата му редакция, направена от П. Берковски, с отпечатания през 1873 г. текст, авторката идва до извода, че Каравелов, без да внася промени в съдържанието, прави творчески корекции“ на езика, композицията, образността и социалната заостреност на творбата. Заедно с проследяването на редакторската работа над Мемоарите Гюрова дава представа и за произведението като цялост, за проявения интерес към него в някои славянски страни и за мястото, което заема в българската възрож денска литература. Изтъквайки неоспоримите достойнства на статията, които посочиха в изказванията си и проф. М. Арнаудов и проф. П. Динеков, рецензентът Дочо Леков изказа пожелание да се наблегне повече на онези Каравелови допълнения, които имат социален и политически характер, да се разшири заключи телната част на работата и да се внесе единство в библиографските бележки.
* * * Обсъждане на сборник за Любен Каравелов
-
ИздателПечатница на Държавното военно издателство при МНООбхват на страниците:143-148Брой страници6ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
-
Име:
Литературна мисъл
- Инверсия:
-
Е-поща
-
ИнституцияИнститут за Литература БАН
-
Име:
-
Ключови думиРезюмеНа 4 и 15 октомври 1960 г. в Секцията по българска литература до Освобожде нието продължи обсъждането на материалите за сборника, посветен на Любен Каравелов. Многообразно и богато, все още недостатъчно проучено и осветлено, творческото дело на редактора на „Свобода" предоставя за изследване интересни проблеми из областта на литературата, пуб лицистиката, фолколора, етнографията, езикознанието. Това в значителна степен предопределя не само разнообразието на темите, които ще бъдат включени в сборника, но и стремежа към оригиналност в разработката им. Статията на Светла Гюрова например „Любен Каравелов като 143 редактор на П. Хитовата книга „Моето пътуване по Стара планина" е сполучлив опит чрез Хитовите мемоари да се даде правдива представа за редакторския маниер на Каравелов. Съпоставяйки оригинала на произведението и първата му редакция, направена от П. Берковски, с отпечатания през 1873 г. текст, авторката идва до извода, че Каравелов, без да внася промени в съдържанието, прави творчески корекции“ на езика, композицията, образността и социалната заостреност на творбата. Заедно с проследяването на редакторската работа над Мемоарите Гюрова дава представа и за произведението като цялост, за проявения интерес към него в някои славянски страни и за мястото, което заема в българската възрож денска литература. Изтъквайки неоспоримите достойнства на статията, които посочиха в изказванията си и проф. М. Арнаудов и проф. П. Динеков, рецензентът Дочо Леков изказа пожелание да се наблегне повече на онези Каравелови допълнения, които имат социален и политически характер, да се разшири заключи телната част на работата и да се внесе единство в библиографските бележки.