Литературната съвременност

На пръв поглед целта на литературната анкета е да се реставрира миналото, да се откроят обществено-историческите и естетическите ситуации, определили житейския и творческия път на изследвания писател. Доколкото обаче той е създал (и продължава да създава) литературни ценности, доколкото повече или по-малко активно участвува в съвременния литературен процес, неговите спомени, оценки за минали събития и личности и най-вече неговите специфич ни възгледи за творчеството и възприемането му са остро актуални. Иначе казано - най-зна чимата цел на литературната анкета е в пресъздаването на живия писател, на живото му творчество в условията на съвременния динамичен литературен процес. Има и нещо анализът и само- друго - B съвместните усилия на анкетиран и анкетьор анализът, единството и противоречието им със съвременните форми на усвояване на дейст вителността (чисто" художествени, художествено-публицистични, есеистично-мемоарни и пр.) представят анкетите не само като сбор от любопитен материал върху съответния творец, не само като път към творческата лаборатория на писателя, но и като активна форма на лите ратурно общуване и осъществяване. В анкетите е налице и онзи своеобразен жанровостилов „Синкретизъм", характерен за множество съвременни прояви на нашата и световната литерату ра. Това определено ги вписва в общата картина на днешния литературен процес - анкети те не са гробници от факти, аз съм по-склонен да ги възприемам като важни артерии, като дей ствуващи комуникационни връзки в оживлението на съвременния литературен град. Те са насочени и към решаването на проблеми с определено актуален характер - за мястото на писа 133 теля, за позицията му, за своеобразието на възгледите му не само по отношение на неговите, но и на чуждите художествени произведения. В този смисъл анкетите са и своеобразна форма на създаден днес мемоар, и форма на историко-литературно и литературнокритическо отношение към литературата. Прибавим ли към това и наличието на множество житейско-биогра фични етюди, разпръснати с щедра ръка от анкетираните в техните спомени, които по същест во представляват сътворени устно произведения, ще видим, че анкетите не са форма на лите ратурно архиварство, а способ за своеобразно активизиране на писателската енергия. Заслужава внимание и фактът, че самата методология на анкетирането предполага при съствието и открояването на живата, изтъкана от противоречия, страсти, убеждения и волеви импулси личност. Независимо от съществуването на принципни ориентири към разкриването на тази личност, анкетьорът не се стреми да нормативизира общуването, да го въвлече насил ствено в руслото на предварителната схема. Неговата предварителна подготовка е много от говорна и задължителна, но тя има не толкова ръководен, колкото насочващ характер и за това не предполага канонизиране на въпросите и отговорите. В повечето от издадените лите ратурни анкети не се чувствува схоластиката, нормативизирането на изводите от общуването, нарушаването на пропорциите в изявите на анкетьора и анкетирания. Това определя и чувстви телния интерес на съавторите" към актуалната литературна действителност. В това няма ни що чудно - макар и до голяма степен интерпретираща минали факти, анкетата се създава сега и тук", тя самата е въплътен актуален факт.