ТВОРЧЕСКОТО РАЗВИТИЕ НА ПРЕВОДАЧА

Всяка година от филологическите факултети на нашите университети изли зат млади хора, на които предстои да намерят попрището си в живота. Известна част от тях било за да изпробват силите си, било от по-сериозни подбуди или просто в търсене на препитание се залавят с превод на художествена литература. А нерядко те самите имат свои литературни опити и в съприкосновението със света на големия чужд писател дирят стимул и път за собственото си осъществяване. И ето че постепенно преводът става тяхна съдба, тяхно всекидневие и насыщен хляб, тяхна радост и болка. Защото най-добрите сред тези малцина на брой по правило влюбени в литературата хора скоро разбират, че художественият превод е нещо далеч по-трудно, по-голямо, по-отговорно, но и по-засищащо дело, отколкото те са предполагали. Оказва се, че да проникнеш в една чужда творческа вселена, да откриеш там съзвучна на твоята душевност творба и да я пресъздадеш на родния си език, да я напишеш наново - това е мъка, но и блаженство, което често надвишава удовлетворението от личното, обаче ограничено до нас самите творчество. Писателят трябва да бъде в своите произведения „самият себе си"; преводачът е в състояние да се превъплъщава артистично в множество роли, да влиза в кожите на различни писатели - и то какви писатели! Така преводът в най-добрите си прояви се превръща в све щенослужене. А това е вече награда сама по себе си. През последните няколко години редица млади преводачи от немски език издадоха „свои" книги, а мнозина от тях участвуваха и в отделни сборници с разкази. Това са хора, които очевидно имат амбицията да наложат едно потрайно присъствие в преводната ни книжнина. Творческото им развитие е симп томатично за състоянието на младите преводачески кадри изобщо. И може би разглеждането на техните постижения, сполуки и неудачи ще даде известен отговор на сериозния въпрос, защо „книгите стават все повече, а добрите преводачи - все по-малко".