Преводната детско-юношеска литература през 1980 година

Когато попитали Херберт Маркузе какво би казал за обмена на художествени ценности между нациите, прословутият адепт на антикултурата" драстично отвърнал: - Самата необходимост от обмен - това е вече признак на криза! - И допълнил, перифразирайки една известна сентенция: Кажете ми какъв е делът на литературния „внос“ в дадена страна, за да ви отгатна размера на нейните собствени духовни ресурси. Или с други думи - пояснил становището си философът в разговор с известния американски публицист Джеймэ Джонс, - една национална литература е толкова по-силна, колкото по-големи са нейните възможности за самозадоволяване. 1 TO Уязвимостта и смехотворната несъстоятелност на това разбиране са толкова очевидни, че при мащабите на днешната взаимна инфилтрация на културите правят излишен всеки опит за опровержение. И аз едва ли щях да прибягна до „услугите" на цитирания парадокс, ако той по един странен начин не кореспондираше с котловинното“ самочувствие на онези наши писатели, които заради постоянното си присъствие" в издателските планове са склонни да омаловажат нуждата от „вносна" литература със същите карикатурни мотиви. Може би съществуват и други способи за развенчаване на това доморасло мегаломанско светоотношение. Аз обаче ще се опитам да оборя апостолите на „самозадоволяването" не с друго, а чрез книжната" биография на една единствена година - с нейните духовни празненства и делници, с нейните търсения, неудоволетвореност и надежди... Интересът към чуждестранната художествена култура всякога е бил на почит сред бълга рите. Не като „привилегия" и слабост на малките народи, както високомерно утвърждават някои, а като изконна характерологична черта на нацията, като едно неспокойно любопитство да се надникне“ при другите, да се съпоставят собствените с чуждите духовни достояния. „Примерът на света" е стоял в основата на много наши начинания, ала особено видим етой в детската ни литература, чието родословно дърво пониква направо от почвата на превода. В наши дни чуждестранните книги за деца и юноши, издавани на български език, достигат 27% от общия брой на заглавията - една величина, която ни дава достатъчно основания за задоволство, когато я съпоставим примерно с процента на преводите в днешната американска детска литература - 9%, но и която силно ни смущава, когато си дадем сметка за многоброй1 Вильгельм Гирнус. Западно-восточные вандалы. - Иностранная литература, 1976, № 8, с. 206-207. * По данни на сп. Букбърд“, бр. 3, 1977 г. 8 Литературна мисъл, кн. 7 113 ните ценностни натрупвания в тази област и за порасналите изисквания на малкия читател. Като неотменна част от общата културна панорама на страната преводната детска книга дели поравно с българската грижите за естетическото здравословие на подрастващите, за тяхното емоционално и интелектуално развитие, за възпитаването им в духа на високата комунистическа идейност. Заедно с това обаче върху нея ляга и едно допълнително бреме - задължението да се намесва там, където родната книга в определени моменти нен може да вземе участие. Ще рече, че преводите не служат само като конфортабилна прибавка, а в много случаи са призвани да запълват празноти, да предлагат нови открития, да отговарят на безответни" въпроси. Възпри ети в главното си предназначение като насъщно четиво за българските деца, те често се превръщат и в пример, в поука и школа за българските писатели. При тази предварителна характеристика съвсем редно би било да подходим към нашия преглед с въпроса, как се разполага преводната литература в общото книжно пространство на периода и с какво нюансира, с какво обогатява тя палитрата на целокупното словесно изкуство, насочено към децата?