Чипровската книжовна школа

В статията си „Българската литература през XVII в." (Литературна история. Кн. 1, 1977) акад. П. Динеков, проследявайки развитието на литературното творчество на българските католици през XVII в., основателно констатира, че „католическата литература в България не е установена библиографски, не са проучени отделните писатели и съчинения, не е изяснен въпро сът за мястото на католическата литература в цялостната система на българската национална литература" (с. 10). С настоящия обзорен опис се прави пръв опит да се запълни, макар отчасти, тази празнота в нашата литературна история и да се предизвика интерес у специалистите към по-нататышни проучвания на този немаловажен въпрос на нашето духовно творчество. Описът обхваща само католическите литературни произведения, написани до края на XVII в. в средището на българския католицизъм - Чипровец - и тези, създадени през XVIII и XIX в. извън пределите на българските земи, плод на чипровския политически и културен климат и традиции, образуващи в своята цялост книжовното течение - Чипровската книжовна школа. Другите католически литературни произведения (на павликяните-католици от Пловдивско и от Дунавския край и на тези от Банат) ще бъдат обект на следващи обзорни описи. След излизането от печат на „История на България, съставена през 1761 г." от българския францисканец Бл. Клайнер (изд. на БАН, 1978), вече определено може да се говори за „Чипровска книжовна школа". Нейните върхове „Абагара" на Ф. Станиславов, богословските, философските и историческите произведения на П. Богдан, Я. Пеячевич, Кр. Пейкич, Фр. Пеячевич, Бл. Клайнер, Е. Ферменджин и др., пътеписите и богатото епистоларно наследство недвусмислено сочат, че тя не е случайно и лишено от обществено значение явление в нашата културна история, а книжовно течение с дълготрайна и интензивна творческа дейност, богато по съдър жание и с ярко изразен национален облик. Характеризира се със следните по-главни особености: а) възникнала е и се е развивала под влиянието на външни исторически фактори; б) произведенията и в по-голямата си част са на чуж ди езици; в) дейците и са били български католически духовници, сред които е имало и неколцина приобщени чужденци; г) не е имала връзка с други български книжовни школи и изобщо с местните православни литературни традиции; д) била е политически ангажирана в активна борба за защита интересите на българския народ през XVII и XVIII в.; е) отличава се с богатството на жанровете; ж) в продължение на два века е творила в изгнание, и др. а. Зародила се е през XIV в. в стария Чипровец със скромната задача да задоволява потребностите на католическото богослужене на малкото местни католици, запазили вярата си от XIV в., и да улеснява връзките им със Св. престол. Решителен тласък за нейното излизане извън тесните стени на Чипровския католически молитвен дом е получила с идването в България в края на XVI в. на босненски францискани, изпратени да проведат решенията на Тридентския събор (1545-1563 г.). За кратко време тези мисионери увеличили броя на българското католическо царство, покръствайки хиляди павликяни-еретици от Пловдивско и от Дунавския край - най-просветената и най-прогресивната част от българския народ през Средновековието.