Към въпроса за победилото божество у Еврипид

Еврипид, третият от големите трагици на антична Елада, „снижава" герои ческия характер на трагедията и издига обикновения човек до степен на сценичен герой. Образовата характеристика у Есхил и идеалният" образ у Софокъл се намират в различен от Еврипид художествено-сценичен план. Със своето творчество Еврипид завършва кръга на античната трагедия. Впрочем у самия него се открояват ясно онези моменти, които по-късно ще се превърнат в плът и кръв на новия литературен вид - битовата драма. Тази промяна в характера на литературния вид, която се изразява в „снижаване" на героическото и в появата на елементи от „битов драматизъм“, поставя въпроса за отношението на Еврипид към религиозно-митологическите представи на неговите съвременници. Този въпрос се налага още повече от обстоятелството, че самият Еврипид, „фило софът на сцената“, живее в близост с живота на обикновения човек от атическото ежедневие. Еврипидовото отношение към митологическите представи е обвеяно от подчертан критицизъм. Той се стреми да разчупи митологичния ореол и превърне божествата в обикновени земни същества. Богът за Еврипид не е нищо повече от обикновен човек. Оттук и отношенията между отделните богове са отношения човешки. (срв. „Иполит"). Но Еврипид отива още по-нататък. Той отрича съществуването на идеален бог. „Бог, който е дивен само в мрака, не ми е мил („Иполит"). Тези мисли на Еврипид поставят въпроса за идеите в антична Гърция през последната четвърт на V в. пр. н. е. на една по-широка основа. От една страна, въпросът за „човешкия" характер на боговете, а, от друга- за идейното заимствуване отвън. Като трагически автор Еврипид не скъсва връзката сс мито логията. Това той не е могъл да стори било че сам не ебил напълно убеден в ненужността на митологическите представи, било затова, че животът налага във всичко да има мярка (срв. „Иполит"), било затова, че е трябвало да се спазва традицията - предмет на литературно-художествена интерпретация да бъдат митовете. Без съмнение обаче у Еврипид е налице не само психологическа задълбоченост в образовата характеристика, която го прави философ на сцената", но и елементи на влияние отвън, които го характеризират и като философствуващ трагически автор. Той може да бъде наречен последовател на философската насока на Ксенофан и Анаксагор и тази връзка да не буди никакво съмнение. Но у Еврипид могат да се посочат и моменти, които го свързват с културата на Изтока. В трагедията „Иполит" той разработва сюжет, който е намерил място в една от библейските книги - разказа за Йосиф и влюбената в него жена на египетския фараон (срв. кн. „Битие", гл. 39). Еврипид, разбира се, „заимствува" само сюжета, но не и разработката.