Книга за критиката от Георги Цанев

Ако е потребно с една дума да се характеризира това оригинално издание, по случай 85-ата годишнина на нашия критик, то думата равносметка е най-подходящата. В тези подбрани тематично литературнокритически статии акад. Цанев обобщава натрупания опит и дълголетните си размисли за ролята и значението на литературната критика и политика, за мястото и дълга на литературния критик като творец в развитието на литературния творчески процес. Някога Гюстав Флобер тайно отбелязва в литературните си записки, че „, критиката е десетата муза"... Ала високата оценка за критиката и това съкровено отноше ние към вдъхновения труд на литературния критик, към неговия рядък талант, остават неизвестни... Много по-късно те стават достояние на читателската публика, и то в такъв момент, когато и школниците знаят разпространеното мнение, че Флобер не само мрази, но ненавижда и дори жестоко презира всички онези професионални пигмеи, които битуват в литературата, за да и пречат; които са се надпреварвали да го ругаят и злепоставят; които са се стараели да угаждат на безпощадната цензура на Втората френска империя. .. Действително в художественото си творчество, а и в значителна част от кореспонденцията си великият романист иронизира този род профе сионалисти, пренебрежително се отнася към тях, защото те не са могли да се помирят с независимия дух на писателя, не са разбирали новаторските търсения на неговия голям талант и затова са правили сами или са им налагали много компромиси. Често са се престаравали и буквално са го клеветили... В случая Флобер най-същественият момент е изненадата... Как е възможно такова положително отношение на писателя към критиците и критиката? В същност тази изненада не е случайна. Той не само оценява по достойнство значението на литературнокритическия труд, но се готви да се изкаже в печата, ала не успява да на1 Louis Bertrand. G. Flaubert avec des fragments. Paris, 1912, p. 261. 10 Литературна мисъл, кн. 4 пише замислената от него книга за съвършения критик". Натрупаните негови наблюдения, наброски и „фрагменти, както и известните негови възгледи за френските писатели от XVI и XVII столетие, дават всичките основания да се обяс ни защо класикът на френската проза е така взискателен към литературната критика. Флобер я вижда само като адекватен партньор на съответното творческо равнище на художественото мислене - изключително добросъвестна и безкомпромисно безпристрастна. Само на такава висота би могла внимателно да обяснява същността на отделната творба, за да бъде съответно разбрана и от всички; дълбоко и с проникновение да разбира творческата индивидуалност на писателя и да го оценява по неговите намерения и замисли; да очертава неговото своеобразие по такъв начин, че веднага да може да се разграничава от особеностите на другите майстори на художественото слово; да отчита в най-големи подробности спецификата на творческия свят на отделния творец и последно - всяко ново произведение да разглежда в контекста на онази социална среда, в която се възбужда творческото съзнание и се поражда идеята за нови художествени открития, като внимателно изучава онези причини, вследствие на които ярко изпъкват достойнствата на пълноценното произведение и поради които то е много по-добро от средното или слабо произведение..