Един противоречив проблем в теория на междулитературния процес

лиянието е от онези термини, които съобразно с развитието на междулитературния процес са претърпели почти всички възможни форми на съществуване - от прекаленото непризнаване до прекалената употреба, от съзнателно заявеното отхвърляне до модната популярност. Затова е уместно да се постави въпросът, какво е способствувало и способствува за неговата жизнеспособност? Дали тя е просто случайност или има своето сериозно научно оправдание? Безспорно тук е оказала съдействие непоследователната системност на литературната история, от което произтича и нейната невзискателност спрямо смисловата функционалност и оперативност на отделните термини. Това е свързано и с незадоволителната разработка на формите и законите на литературния процес, особено в областта на междулитературните отношения. От това непринципно ,, отношение" на литературната история произтича колебанието между задъл жителност и произволност, еднозначност и определеност, точност и неточност в употребата на термина влияние. B Съществуването на определено вербално означение за функцията на дадено понятие предполага възникването и функционирането на понятието в рамките на дадена научна систематика. От това произтича и строго определеното му положение в йерархичната система на понятията. Точно определеното място системата на адекватните понятия прави понятието научно, едновременно с това - гносеологически оперативно и което еособено важно - енергично. При такива условия става инструмент за ново познание в рамките на определена научна дисциплина. Това означава, че то не само фиксира явлението в неговия познат инеизменен вид, но посочва и неговата променливост във връзките с обкръжаващата го среда. Научната оперативност на понятието не се състои във фиксирането на предметността на явлението като познат и неизменен комплекс от качества (свойства), но именно в споменатата относително спорна" способност за означаване. Едната, постоянната, точно фиксирана съставка на тази способност на поня тието, изразяваща закономерността на явлението, заедно с другата, по-малко определената, но за сметка на това гносеологически гъвкава, способствува да разкрие диалектиката на закона и хипотезата в процеса на човешкото познание. Това етази често споменавана научна оперативност, живост и жизненост на понятието, без която не можем да си представим динамичния процес на познание, неотклонното движение напред.