Към въпроса за фантастиката като литературно-художествено явление

В съвременните художествени структури фантастичното функционира като средство за активизиране на художественото внушение - интензивира емоционалното излъчване и експресията на стила, но най-убедително се налага в изме ренията си на оригинален способ за типизация и художествено обобщение. Комплексното взаимодействие между фантастика и реализъм се очертава като един от най-ярките художествени факти в типологическата характеристика на модерната проза на ХХ в. В една или друга своя модификация (психометафоризираща фантастика, фантастика на съновидението и фантастика на мечтата, стилизирана фолклорна фантастика, фантастична гротеска и т. н.) фантастичното дифузира почти всички основни белетристични модели: в повестта, в разказа, в новелата и романа. В модерните художествени системи тото присъствува като своеобразна транс формация на формулирания от Брехт ефект на отчуждението, на дистанцираното наблюдение, разкрива нова гледна точка към познатото, освобождава го от наслоенията на навика и привичката, под които избледняват и се омаловажават принципно важни неща. B Съвременната белетристична практика актуализира въпроса за жанровата специфика на фантастичното. Тя провокира зачестилите напоследък теоретични изследвания върху поетиката на фантастиката, търсенето на рационални критерии за обособяването и от общия литературен поток, както и за вътрешновидовото и диференциране. Настоящата студия поставя проблема за генезиса и отличителните родови белези на художествено-фантастичния образ, проследява дефинитивните признаци и мутациите на фантастичното, пледира върху художе ствените свойства и ефективността му в различните му качествени метаморфомози и вътрешножанрови модификации. Накратко - прави се опит да се очертаят жанровите координати на фантастиката върху различни нива: социално-пси хологическо, структурно и функционално.