явление

В областта на литературната критика се появяват много повече трудове. Поне така е у нас. Много по-оживен е и бойният терен на литературната критика. Ако надНикнем в миналото, ще видим, че тя има и далеч по-богато наследство в срав нение с театралната ни критика. Научноестетическото равнище на литературната критика у нас е също по-високо. Разгърнем ли страниците на нашия печат, ще установим, че рецензентството е било главната проява на театралната критика. Естетическата проблематика е била доста често пренебрегвана заради социологични констатации за темата и образите в пиесата и повърхностни, занаятчийски или дилетантски оценки: „Еди кой си вярно предава образа, но еди кой си не играе добре". Ето защо появата на кни гата - сборник от статии - Драма и сцена" от проф. Любомир Тенев е отрад но явление. Наистина, тя е вече проява, и то от редките, в действителната област на театралната естетика. Главната отлика, която придава есте тическа зрялост и целенасоченост на статиите в този сборник, естремежът и уме нието на Тенев да изхожда от спецификата на изкуството като самостойна човешка дейност, да зачита драматургията и теа търа като „творчество по законите на красотата" (Маркс). Умението на критика се изразява в усещането", долавянето и раз- бирането на естетическото явление като неделимо, органически взаимообусловено единство от идейно съдържание и изразни средства - в противовес на механистич ното им съпоставяне и противопоставяне при илюстративния разбор. В естетическия анализ на автора „формата е съществена“, т. е. Тя се търси в самата природа на художественото отражение и възпроизвеждане на действителността. Това е труден, но верен път в марксистката естетика, защото е съобразен със специфичния, сложен диалектически процес на творчеството. Той е антипод както на вулгаризаторската, на * Драма и сцена. Театрални статии. 1959. Л. Тене в. Изд. Български писател. 118 Белински опростителската, така и на естетската критика. Като следва този път, Л. Тенси ни доказва убедително, че проблемът на конфликта стои все още открит пред в шата драма, че не се създава значителен конфликт само с набелязани образи и с противопоставяне на обществените сили ако той не премине през човека, ако н обхване неговите идеи, мисли, чувства действия. Затова намираме справедлива присъдата му на постановката „Когато гръм удари, как ехото заглъхва", тъй като режисьорът К. Илиев е подпомогнал външното поднасяне на текста, търсенето на отвлечена психология и вечни исти Взаимствуването на средства на театрална изразност от друг театър или на елементи от едно решение за сценинчното разре шение на друга пиеса, съвсем различна по характер и стил, съвсем не е белег новаторски път. „Когато всичко се върш не за цялото, а за отделното, в такива слу чаи се получава демонстрация на израз ните средства без вътрешна връзка и ор ганическа обусловеност, а

В съвременните художествени структури фантастичното функционира като средство за активизиране на художественото внушение - интензивира емоционалното излъчване и експресията на стила, но най-убедително се налага в изме ренията си на оригинален способ за типизация и художествено обобщение. Комплексното взаимодействие между фантастика и реализъм се очертава като един от най-ярките художествени факти в типологическата характеристика на модерната проза на ХХ в. В една или друга своя модификация (психометафоризираща фантастика, фантастика на съновидението и фантастика на мечтата, стилизирана фолклорна фантастика, фантастична гротеска и т. н.) фантастичното дифузира почти всички основни белетристични модели: в повестта, в разказа, в новелата и романа. В модерните художествени системи тото присъствува като своеобразна транс формация на формулирания от Брехт ефект на отчуждението, на дистанцираното наблюдение, разкрива нова гледна точка към познатото, освобождава го от наслоенията на навика и привичката, под които избледняват и се омаловажават принципно важни неща. B Съвременната белетристична практика актуализира въпроса за жанровата специфика на фантастичното. Тя провокира зачестилите напоследък теоретични изследвания върху поетиката на фантастиката, търсенето на рационални критерии за обособяването и от общия литературен поток, както и за вътрешновидовото и диференциране. Настоящата студия поставя проблема за генезиса и отличителните родови белези на художествено-фантастичния образ, проследява дефинитивните признаци и мутациите на фантастичното, пледира върху художе ствените свойства и ефективността му в различните му качествени метаморфомози и вътрешножанрови модификации. Накратко - прави се опит да се очертаят жанровите координати на фантастиката върху различни нива: социално-пси хологическо, структурно и функционално.