Критиката на Т. С. Елиът

Историята на световната литература дава много примери на творци, които са се изявявали и като художествено-творчески, и като критически духове. Сент Бьов, Лесинг и Белински (какъв странен сбор от имена!) редом с крупното си кри тическо дело имат и чисто художествени изяви, при това - не съвсем незначителни. Наистина огромното критическо наследство на Сент Бьов оставя донякъ де в сянка неговия роман „Сладострастие“ и „Стиховете на Жозеф Делорм" и все пак това не са посредствени творби - без да мерят ръст с шедьоврите на своята национална литература, това са явления със значима художествена стойност, оставили своя следа в развитието на френската литература. Още по-показателен в това отношение е случаят с Лесинг - колкото и теоретико-мисловното нача ло да доминираше дори в поетическите му творби, драми като „Емилия Галоти“ и „Натан Мъдрецът" са значително явление на Немското просвещение, етап в художественото развитие на немската литература. Далеч по-скромна художест вена стойност представляват поетическите опити на Белински, един от най-ти пичните по натюрел критици в световната литература - и все пак и те имат своето място в съвременния му литературен процес. Но и Сент Бьов, и Лесинг, и Белински, колкото и талантливо да са съгреша вали в стих или в проза, остават преди всичко критици и мислители и едва след това обръщаме внимание и на художествените им творби. От друга страна, съществуват големи художествени творци, в чието обем но литературно наследство критическите размисли и теоретическите концепции не само заемат голямо място, но и оказват огромно влияние върху естетически те вкусове и критическото развитие на своето време - а наистина малко са оне зи големи световни творци, които не са били и критици. Да вземем само некол цина от най-големите - Гьоте и Пушкин, Толстой и Флобер, Зола и Горки са не само творци на безсмъртни художествени творби, но имат и своя „теория на литературата“, свое критико-рефлексивно отношение към съществуващата литература и към литературата, такава, каквато би трябвало да бъде според тях. При това този техен критико-естетически идеал не само е имплицитно выпльтен в художествените им творби, но е и обособено изразяван - било в отделни ста тии и цялостни естетически съчинения или разпръснато в писма и разговори съхранени в паметта на съвременниците им.