Резюме
Когато се докоснем до поезията на Матей Шопкин, винаги у нас прозву чават гласът и пулсът на нашето време, на нашия съвременник. Сравнително далеч от смътното въображение, тя е относително самостоятелен живот в са мата реалност, която заобикаля поета и читателя. И една оптимистична ретро спекция на минали драматични мигове, сред които кънги едно велико име - името на България. Преплитат се в диалектическо единство интимните изпо веди на индивида-поет и социално-гражданските императиви на личността - продукт и творец на своето време. Ние вярваме на човека Матей Шопкин, когато, потопил се изцяло в „Ап рилската балада“ Копривщица, избира пред това изконно българско светило часът на своята равносметка („Вечер в Копривщица" - Априлски коловози). Не е ли твърде рано за равносметка? Та той все още не е достигнал „на попрището жизнено в средата“. А мигът на отчет пред себе си и историята обик новено настъпва дълго време след средата на жизненого поприще, когато при ближават неусетно меланхолните отблясъци на късната есен и прозвучат тъжните акорди на един почти приключил живот. Но духът на поета откло нява очевидните стойности на обективната логика и чрез подтекста на своето стихотворение налага личната си конкретна истина. А тя гласи: в нашето бурно време всеки човек трябва да бъде готов да направи своя отчет пред своето и идните поколения. Да бъде приемник и активен продължител на българския дух, подкрепян всеки миг от пламъците на „прабългарската твърд". А може би трябва да си припомним и едно друго стихотворение, в което алегорията Оптимизма на разбулва и изяснява по най-категоричен начин жизнерадостта човека. Да, Не, не питайте помня ли нощи студени и къде през големите зими съм бил. Аз съм стрък от априлското буйно цъфтене Аз съм цвят от прекрасния месец Април („Песен за Април" - Априлски коловози зволи онова размразяване, което възвърна младостта на времето и света и по в ледения обогатяването мраз на на човешката душевност с нови ценности, потъпквани близкото минало. Едно проникновение в личните съдби и вълнения, в сложния кръговрат на нашето време. Не от фасадно-показна скромност, която разчита на опро поетът вержение, пряко за да заявява: се пос
Оптимистичната оценка на нашето съвремие
-
ИздателПечатница на Издателството на Българската академия на наукитеОбхват на страниците:90-94Брой страници5ЕзикБългарскиБрой преглеждания:ПУБЛИКУВАНО НА :
download: download
-
Ключови думиРезюмеКогато се докоснем до поезията на Матей Шопкин, винаги у нас прозву чават гласът и пулсът на нашето време, на нашия съвременник. Сравнително далеч от смътното въображение, тя е относително самостоятелен живот в са мата реалност, която заобикаля поета и читателя. И една оптимистична ретро спекция на минали драматични мигове, сред които кънги едно велико име - името на България. Преплитат се в диалектическо единство интимните изпо веди на индивида-поет и социално-гражданските императиви на личността - продукт и творец на своето време. Ние вярваме на човека Матей Шопкин, когато, потопил се изцяло в „Ап рилската балада“ Копривщица, избира пред това изконно българско светило часът на своята равносметка („Вечер в Копривщица" - Априлски коловози). Не е ли твърде рано за равносметка? Та той все още не е достигнал „на попрището жизнено в средата“. А мигът на отчет пред себе си и историята обик новено настъпва дълго време след средата на жизненого поприще, когато при ближават неусетно меланхолните отблясъци на късната есен и прозвучат тъжните акорди на един почти приключил живот. Но духът на поета откло нява очевидните стойности на обективната логика и чрез подтекста на своето стихотворение налага личната си конкретна истина. А тя гласи: в нашето бурно време всеки човек трябва да бъде готов да направи своя отчет пред своето и идните поколения. Да бъде приемник и активен продължител на българския дух, подкрепян всеки миг от пламъците на „прабългарската твърд". А може би трябва да си припомним и едно друго стихотворение, в което алегорията Оптимизма на разбулва и изяснява по най-категоричен начин жизнерадостта човека. Да, Не, не питайте помня ли нощи студени и къде през големите зими съм бил. Аз съм стрък от априлското буйно цъфтене Аз съм цвят от прекрасния месец Април („Песен за Април" - Априлски коловози зволи онова размразяване, което възвърна младостта на времето и света и по в ледения обогатяването мраз на на човешката душевност с нови ценности, потъпквани близкото минало. Едно проникновение в личните съдби и вълнения, в сложния кръговрат на нашето време. Не от фасадно-показна скромност, която разчита на опро поетът вержение, пряко за да заявява: се пос